Последният довод на кралете [bg]

— Използва те!

— Той се смее.

— Но няма да е задълго.

— Портите стенат от натиск.

— Пусни ни…

Ако Баяз чуваше гласовете, с нищо не показваше, че го прави. Под краката му плъзнаха пукнатини по земята. Парченцата от натрошения камък полетяха в танцуващи спирали около тялото му. Железните кръгове започнаха да се местят и огъват. Отскубнаха се с пронизително стържене от камъка и острите им ръбове проблясваха.

— Ключалките се чупят.

— Единайсет резки.

— И единайсет резки наобратно.

— Портите се отварят.

— Да — казаха в хор всички гласове.

Сенките се струпаха по-близо. Дъхът на Феро се накъса, зъбите й затракаха, разтрепери се, студът достигна сърцето й. Продължаваше да коленичи на ръба на пропастта, бездънна, безкрайна, пълна със сенки и гласове.

— Скоро ще дойдем при теб.

— Много скоро.

— Нашето време наближава.

— Двете страни отново ще се съберат.

— Както им е писано.

— Отпреди Еуз да изрече Първия закон.

— Пусни ни да влезем…

Трябва да продължи да стиска Семето, още малко. След това гласовете ще й дадат отмъщение. Баяз е лъжец, знаеше го от самото начало. Не му дължи нищо. Клепачите й потрепериха и се затвориха, устата й зейна. Шумът на вятъра съвсем изчезна, сега чуваше само гласовете.

Шептящи, утешителни, справедливи.

— Ние ще завземем този свят и ще сложим нещата в ред.

— Заедно.

— Пусни ни вътре…

— Ти ще ни помогнеш.

— Ти ще ни освободиш.

— Можеш да ни се довериш.

— Довери ни се…

Доверие?

Думата, която използват само лъжците. Феро си спомни опустошения Олкъс. Зеещите руини, изпепелената земя. Създанията от Другата страна са изтъкани от лъжи. По-добре да живее с празнината в себе си, отколкото да я запълни с тях. Постави върха на езика си между зъбите и стисна силно. Усети устата й да се пълни със солена кръв. Пое дълбоко въздух и отвори очи.

— Довери ни се…

— Пусни ни да влезем!

Забеляза размазаното трептящо очертание на кутията на Създателя. Наведе се над нея и зачопли с изтръпналите си пръсти, докато вятърът бичуваше лицето й. Феро няма да бъде ничий роб. Нито на Баяз, нито на Издаващите тайни. Тя ще открие своята пътека. Тъмна може би, но нейна.

Капакът се отвори.

— Не — изсъскаха в хор гласовете.

— Не!

Феро изскърца с кървави зъби и изръмжа от ярост, докато опитваше да разтвори пръстите на ръката си. Светът се беше стопил в безформена, пълна с писъци тъмна маса. Постепенно, много бавно мъртвите й пръсти започнаха да се отварят. Ето го нейното отмъщение. На лъжците, използвачите и крадците. Земята се разтресе, напука се, разпра се, тънка и крехка като стъкло, и отдолу бе бездънна пропаст. Обърна дланта надолу и Семето изпадна от ръката й.

— Не! — изкрещяха заповедно гласовете.

Заслепена, Феро сграбчи капака на кутията.