Последният довод на кралете [bg]

— Нещо смешно ли виждате, началник?

— Стоях тук — промърмори Глокта. — Точно на това място. Със Силбър. — Протегна ръка и върховете на пръстите му докоснаха желязната дръжка на бравата. — Ръката ми беше на дръжката… и тогава отминах вратата. Каква ирония. Така дълго преследваните отговори — колко често се оказва, че през цялото време са били под носа ни, на върха на пръстите на ръката ни.

Приближи до вратата и по усукания му гръб премина тръпка. Отвътре се чуваше приглушеното напевно мърморене на непознат език. Професорът демоник призовава обитателите на подземния свят? Прокара език по устните си. Споменът за замръзналите останки на Маровия беше още жив в съзнанието му. Ще е крайно необмислено да влетим просто ей така, без значение колко силно желаем да получим най-после отговор на въпросите. Твърде прибързано…

— Началник Гойл, след като бяхте така добър да ни доведете дотук, може би ще искате пръв да влезете през тази врата?

— Гъргх — изписка през парцала в устата си Гойл и изцъклените му очи се облещиха още повече. Коска сграбчи за яката бившия началник на Инквизицията на Адуа, с другата си ръка хвана дръжката на вратата и рязко я отвори. Постави крак на задника на Гойл и го изстреля през вратата. Той влетя в стаята, крещейки неразбираемо през натикания в устата му парцал. Монотонният речитатив се усили, но над него ясно се чу металическото тракане на арбалет.

Какво би казал в такъв момент полковник Глокта? За победа, напред, момчета. Глокта нахлу в стаята, оплете в бързината крака, но успя да се задържи да не падне. Огледа се смаяно. Намираше се в просторно овално помещение с куполен таван. Потъналите в сенки стени бяха покрити с изключително детайлен стенопис. Тревожно познат при това. Фигурата на Господаря Създател се извисяваше пет пъти по-висока от човешки ръст. Зад разперените му ръце горяха огньове в ярки цветове — пурпурночервено, оранжево и бяло. На отсрещната страна на овалната стена, проснат на тревата под разцъфнали дървета, лежеше и кървеше обилно брат му Ювенс. Между двамата, магусите вървяха към своето отмъщение — петима от едната страна, шестима от другата, а начело — плешивата фигура на Баяз. Кръв, огън, смърт, мъст. Колко уместен декор, предвид обстоятелствата.