Скрутатор [bg]

— Знаем, че ще бъде трудно — каза Тиан. — Как възнамерявате да постъпите? Ако приемем, че Малиен се съгласи да ви отстъпи таптера. Тъй като това би представлявало акт на агресия срещу човечеството…

— Благодаря ти, Тиан, и сама мога да говоря — каза аахимата. — Но казаното от нея е истина, Игур. Съчувствам на каузата ви, но още не сте ме убедили.

— Аз не се нуждая от убеждаване — тросна се Гилаелит. — Това е глупост, която няма да успее.

— В този случай ще се наложи да те затворя. Би ли ме последвал, ако обичаш?

Гилаелит бавно се изправи.

— Смееш да ме заплашваш със затвор?

Тиан затаи дъх. Дуел между тези могъщи мистици можеше да унищожи цялата стая, а защо не и цялата крепост.

— Войниците ми ще те прострелят още преди да си помръднал — каза Игур.

Последва напрегнат миг, след който тетрархът протегна ръце и се остави да бъде вързан. Двама от пазачите сториха това, докато други двама държаха арбалетите си насочени към гърдите му.

— Смятах, че би поискал да ни помогнеш — продължи Игур, — защото в ръцете на скрутаторите те очаква смърт.

— В Алцифер не ми се налагаше да се боя от тях — студено каза Гилаелит, докато биваше отвеждан. — Нямам намерение да се самоубивам заради вас. Никой от вас няма да напусне Ненифър жив.

Игур махна с ръка подире му.

— Очаквал си нещо подобно? — каза Малиен.

— Тиан ми разказа за него. Иска ми се той да не бе идвал тук. Само ще ни създава проблеми — отвърна ѝ Игур.

— Но той ни е нужен, макар и за друго начинание — рече аахимата. — Това начинание е причината да дойда чак от Щасор. Трябва да поговоря с теб насаме, Игур.

— Сега ли?

— Да.

— Срещата се отлага — рязко каза домакинът. — Да вървим в покоите ми. — Без да обръща внимание на сподирящите го погледи, той продължи: — Би ли искала нещо за пиене? Вино?

— Червено, ако имаш.

— В избата има цели бъчви, недокоснати от петдесет години. — Той даде нареждане на слугата си.

Покоите му бяха уютни, макар и обзаведени само с най-необходимата мебелировка. Игур запали камината и приближи две кресла. Междувременно прислужникът пристигна, понесъл гарафа с червено вино и чайник за домакина.

Малиен приближи кристалната си чаша към пламъците. Виното бе тъмнолилаво, почти черно. За момент тя обгърна чашата с длани, сетне я остави върху масичка до себе си и каза:

— Не очаквах, че ще те видя отново.

— Аз също. Дойдох тук, за да умра, защото животът вече не криеше нищо, което исках. Уви, животът може да бъде упорит, когато вече не го цениш. Изминаха два века, а аз съм си все същият. Започнах да живея отново — дори моята мъка не можеше да трае векове — но не зная какво да правя с това безкрайно съществуване. Умът ми е буден, но вече не е останало нищо, което да не съм виждал. Вече нищо не ме изненадва, почти нищо не ми доставя удовлетворение.