Скрутатор [bg]

Игур повдигна чашата си.

— За неостаряващата хитрост.

След тоста той попита:

— За какво точно ти е необходим Гилаелит?

Аахимата обясни страховете си за източването на възловите точки, опасността за самите възли, а също и общата заплаха.

— Може би Билфис щеше да разреши този проблем, ако получеше достатъчно време и достатъчно верни карти на излъчванията. Но след като той е мъртъв, Гилаелит единствен притежава нужните таланти — геомантия плюс матемантия — за да ни помогне.

— Излиза, че клетникът, когото затворих току-що, е единствената ни надежда. Разбирам опасенията ти. Разточителството е чумата на нашето съвремие. Мистиците вече не се стремят към изчистеност и ефикасност в Изкуствата си. Интересуват ги единствено огромните количества енергия, колкото се може повече. Противопостави превъзхождаща сила и просто смажи противника си, без да те е грижа, че това ще докара гибелта на света.

— Прав си — каза Малиен. — Нашето време вече е отминало, безсмислено е да го оплакваме. Но кой друг би притежавал размаха, за да види накъде отива светът?

— Цялостната картина — кимна домакинът. — Макар че за мен всичко е една цялостна картина. Ние не сме без своите различия, Малиен, но аз ти имам доверие. Надявам се, че ти чувстваш същото и по отношение на мен. Можеш да разчиташ на помощта ми. Дори ще окажа натиск върху червея Гилаелит, макар да се съмнявам, че той ще съдейства с готовност. Познавам тези като него.

— Какво ще искаш в замяна?

— Нищо — отвърна мистикът, изненадвайки я.

— Нищо?

Той определено се бе променил. Някогашният Игур знаеше цената си до последната медна монетка и очакваше същото познание и от онези, с които си имаше работа.

— Знаеш, че таптерът ми е нужен, но искам да го получа доброволно. Няма да влоша нещата, намесвайки се между теб и народа ти…

— Между нас вече няма връзка — каза Малиен и пресуши чашата си. — Заради нараняванията, които Тиан е нанесла на сина му по време на бягството си, Витис обяви кланова мъст срещу нея. Тъй като аз ѝ помогнах да избяга от Щасор, мъстта се отнася и за мен.

В отговор на въпросителния му поглед аахимата му разказа всичко.

— Удивително — каза накрая Игур. — А Тиан изглежда тъй дребна. Кой би очаквал, че е способна на подобни чудеса?

— Тя не е първата дребна жена с големи постижения — сухо каза Малиен. — Самата аз произхождам от една. Не всички герои са едри, размахващи меч пънове. Или високи и загърнати в тайнственост мистици, стиснали жезли.

— Забравил съм Историите, на които сам съм станал свидетел. — Той се загледа в огъня, потънал в спомени за някогашните дни. Изглежда някои от спомените бяха болезнени, защото Игур зарови лице в длани, въздъхвайки.