![Изворът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/6/izvort-bg-download.jpg)
Изворът [bg]
- Автор: Рэнд Айн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-228-6
- Переводчик: Божидар Маринов
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Изворът [bg]». Краткое содержание книги:
— Роурк — каза тя, — искам да остана тук с теб през всички години, които ни предстоят.
Той я погледна внимателно и зачака.
— Искам да живея тук. — Гласът й прозвуча като напор върху язовирна стена. — Искам да живея като теб. Няма да се докосна до парите си, ще ги раздам, например на Стив Малъри, ако поискаш, или на някоя от организациите на Тухи, все ми е едно. Ще си вземем къща тук, някоя от тези къщи. Ще се грижа за твоя дом — не се смей, умея да готвя, ще ти пера дрехите, ще лъскам пода. А ти ще се откажеш от архитектурата.
Той не се смееше. Слушаше я с неотклонно внимание.
— Роурк, опитай се да разбереш, моля те, опитай се. Непоносимо ми е да гледам какво ти направиха, какво ще ти направят. Твърде прекрасно е онова, което си ти, твоето изкуство и отношението ти към него. Не можеш да продължиш дълго така. Няма да е задълго. Няма да ти позволят. Предстои ти катастрофа. Такъв ще е краят. Откажи се. Намери си някаква незначителна работа — като в кариерата. Ще живеем тук. Ще имаме малко и няма да даваме нищо от себе си. Ще живеем само заради себе си, в името на онова, което знаем.
Той се разсмя и в смеха му прозвуча странна нотка на уважение към нея, сякаш се опита да сдържи смеха си, но не успя.
— Доминик. — Начинът, по който произнесе името й, я изпълни с вълнение и й даде сили да изслуша следващите му думи: — Иска ми се да ти кажа, че съм се изкушил, поне за миг. Но не е така. — Добави: — Ако бях много жесток, щях да приема. Само за да проверя колко скоро ще ме замолиш отново да строя.
— Да… сигурно…
— Омъжи се за Уайнънд и бъди с него. Ще ти е по-добре в сравнение с това, което се опитваш да си наложиш сега.
— Имаш ли нещо против… да поседим тук още малко… да не говорим повече за това… само да си поговорим, все едно че всичко е наред… да сключим примирие за половин час в годините… Разкажи ми какво си правил във всеки един ден откакто си тук, разкажи ми всичко, което си спомняш…
Заговориха, сякаш терасата на изоставената къща бе самолет, увиснал в пространството, без гледка към земята и небето. Той не поглеждаше към строежа.
След малко си погледна часовника и каза:
— След час има влак в западна посока. Да те изпратя ли до гарата?
— Искаш ли да вървим пеша?
— Добре.
Тя стана. Попита го:
— До… кога, Роурк?
Той насочи ръка към улиците.
— Докато престанеш да мразиш всичко това, докато престанеш да се страхуваш и свикнеш да не му обръщаш внимание.
Отидоха заедно до гарата. Тя се вслушваше в шума на стъпките им по пустите улици. Погледът и се плъзгаше по стените, край които минаваха, като лепкаво докосване. Почувства се добре на това място, хареса й този град и всичко в него.
Минаха край пуст парцел. Вятърът духна стар вестник в краката й и той залепна за нея плътно и настоятелно, като че ли нарочно, като натрапчива котешка ласка. Всичко в този град има право на близост с мен, помисли си тя. Наведе се, вдигна вестника и го сгъна, за да си го вземе.
— Какво правиш? — попита той.
— Нещо да чета във влака — отвърна глупаво.
Той дръпна вестника от ръцете й, смачка го и го захвърли в бурените. Тя замълча. Продължиха към гарата.
Над пустия перон светеше самотна електрическа крушка. Зачакаха. Той се загледа в релсите, където щеше да се появи влакът. Релсите задрънчаха и се затресоха, бялата топка на фара избликна в далечината и застана в небето, сякаш не приближаваше, а само се уголемяваше, нарастваше с бясна скорост. Той не помръдна, нито се обърна към нея. Устремният лъч хвърли сянката му на перона, завъртя я по дъските и я заличи. За миг тя видя издълженото очертание на тялото му в ослепителната светлина. Локомотивът профуча край тях и вагоните затракаха, забавяйки скоростта. Той гледаше движещите се прозорци. Тя не виждаше лицето му, само контура на скулите му.