Изворът [bg]

— Господи, Айк, ужасно е.

Ланслът Клоуки промърмори:

— Лоис, къде държиш джина, моето момиче? Не бъди толкова стисната. Не познавам по-лоша домакиня от теб.

Гъс Уеб каза:

— Не разбирам от литература. От нея няма никаква полза. Губене на време. Писателите трябва да бъдат ликвидирани.

Айк се разсмя пронизително.

— Гадно, а? — Размаха ръкописа. — Наистина супер гадно. За какво мислите, че съм го написал? Само ми кажете може ли някой да напише нещо по-кофти. Най-слабата пиеса под слънцето.

Не бяха на официална среща на Съвета на американските писатели. Събраха се неофициално. Айк бе помолил неколцина приятели да изслушат най-новата му творба. До двадесет и шестата си година бе написал единадесет пиеси, но нито една не беше поставена.

— По-добре се откажи от театъра, Айк — каза Ланслът Клоуки. — Писането е сериозна работа. Не е за всеки помияр, който иска да се пробва. — Първата книга на Ланслът Клоуки, в която разказваше преживелиците си в чужбина, беше бестселър десета седмица.

— Така ли, Ланс? — изрече Тухи бавно и любезно.

— Добре де — сопна се Клоуки, — добре. Дайте ми питие.

— Ужасно е — каза Лоис Кук, клатейки уморено глава. — Не може да е по-ужасно. Толкова ужасно, че е направо чудесно.

— Топки — каза Гъс Уеб. — Защо изобщо идвам тук?

Айк запрати ръкописа към камината. Той се удари в телената преграда и падна на пода с разтворени и смачкани тънки страници.

— След като Ибсен може да пише пиеси, защо да не мога и аз? Той е добър, мен не ме бива, но това не е достатъчна причина.

— Може би не в космическия смисъл — каза Ланслът Клоуки. — Но все пак теб не те бива.

— Излишно е да го повтаряш. Аз го казах преди теб.

— Тази пиеса е върховна — изрече нечий глас.

Гласът беше бавен, носов и отегчен. Прозвуча за първи път тази вечер и всички се обърнаха към Джулс Фауглър. Един карикатурист му бе направил шарж, който представляваше два увиснали кръга — голям и малък: големият беше коремът му, а малкият — долната му устна. Носеше прекрасно скроен костюм в цвят, който наричаше „merde d’oie“10. Никога не си сваляше ръкавиците и ходеше с бастун. Беше виден театрален критик.

Джулс Фауглър протегна бастуна си, закачи ръкописа с дръжката и го издърпа по пода до краката си. Не го вдигна, но повтори, гледайки надолу:

— Тази пиеса е върховна.

— Защо? — попита Ланслът Клоуки.

— Защото го казвам аз — отвърна Джулс Фауглър.

— Шегуваш ли се, Джулс? — попита Лоис Кук.

— Никога не се шегувам — каза Джулс Фауглър. — Просташко е да се шегуваш.

— Изпрати ми два билета за премиерата — подигра се Ланслът Клоуки.