Изворът [bg]

— Да — каза Фауглър, — моят подход на критик е същият като вашия подход на автор. Мотивите ни са еднакви.

— Ти си голяма работа, Джулс.

— Господин Фауглър, моля.

— Вие сте върхът, вие сте най-големият негодник на земята, господин Фауглър.

Фауглър обърна с върха на бастуна страниците на ръкописа в краката си.

— Не те бива да пишеш на машина, Айк.

— По дяволите, да не съм машинописка. Аз съм творец.

— След премиерата ще можеш да си вземеш секретарка. Ще се чувствам длъжен да хваля пиесата — най-малкото за да предотвратя бъдещи безчинства с пишещата машина, като това тук. Пишещата машина е чудесен инструмент и не бива да бъде осквернявана.

— Добре де, Джулс — каза Ланслът Клоуки, — ти си остроумен, много знаеш, много си умен и те бива да се измъкваш… но защо искаш да похвалиш този боклук?

— Защото е точно както го нарече ти — боклук.

— Няма логика, Ланс — каза Айк. — Не е логично от космическа гледна точка. Някой написва добра пиеса и тя бива хвалена, но това е нищо. Всеки може да го направи. Всеки, който има талант — а талантът е въпрос на жлези. Съвсем друго е някой да напише калпав текст и той да бъде хвален — опитай да го направиш.

— Правил го е — каза Тухи.

— Въпрос на лично мнение — каза Ланслът Клоуки. Вдигна празната си чаша и засмука последното късче лед.

— Айк е много по-наясно от теб, Ланс — каза Джулс Фауглър. — Току-що с малката си реч доказа, че е истински мислител. Между другото речта беше далеч по-добра от пиесата му.

— Това ще е тема на следващата ми пиеса — каза Айк.

— Айк изказа своите аргументи — продължи Фауглър. — И аз моите. А също и ти, Ланс. Помисли върху моя случай, ако искаш. Какво постига критикът, като похвали добра пиеса? Абсолютно нищо. В този случай критикът се свежда до изтъкнат куриер между автора и публиката. Какво печеля аз от такова нещо? Дошло ми е до гуша. Имам право да впечатля хората със собствената си личност. Иначе ще съм неудовлетворен — а аз не вярвам в неудовлетворението. Но ако един критик е способен да наложи съвършено бездарна пиеса — ах, нали ти е ясна разликата! Затова аз ще превърна в хит… как се казваше пиесата ти, Айк?

— Не те засяга, задник такъв — каза Айк.

— Моля?

— Това е заглавието на пиесата.

— А, ясно. Затова аз ще направя хит от „Не те засяга, задник такъв“.

Лоис Кук се изсмя високо.

— Всички вие вдигате твърде много шум — каза Гъс Уеб, изтегнат на земята, с ръце кръстосани под главата си.

— А сега нека да поразсъждаваме за твоя случай, Ланс — продължи Фауглър. — Какво удовлетворение търси кореспондентът, отразяващ световните събития? Хората четат за какви ли не международни кризи и ти ще си доволен, ако изобщо забележат името ти. Но ти си не по-лош от който и да е генерал, адмирал или посланик. Имаш право да станеш известен. Затова ти постъпи мъдро. Изписа цяла книга, пълна с глупости — да, с глупости, — но морално оправдана. Умно я написа. Използва световните катастрофи като декор, на който да откроиш противната си незначителна личност. Ланслът Клоуки се напил на международна конференция. Ланслът Клоуки преспал с разни хубавици по време на нашествие. Ланслът Клоуки хванал дизентерия в гладуваща страна. Защо не, Ланс? Пробута книгата, нали? С помощта на Елсуърт, разбира се!