Изворът [bg]

— Гейл, нали знаеш колко искам да си щастлив. — Същата вечер Алва Скарет отиде в апартамента на Уайнънд и се настани удобно в едно кресло в кабинета му. — Знаеш, че е така. Само това е важно.

Уайнънд се изтегна на канапето и сгъна единия си крак върху коляното на другия. Пушеше и слушаше мълчаливо.

— Познавам Доминик от години — каза Скарет. — Много преди да чуеш за нея. Обичам я. Бих казал, че я обичам бащински. Но трябва да признаеш, че за твоите читатели тя не би била приемлива госпожа Гейл Уайнънд.

Уайнънд мълчеше.

— Твоята съпруга мигновено ще стане публична фигура, Гейл. Обществена собственост. Читателите ти имат право да изискват и да очакват от нея някои неща. Тя е символ, нали разбираш какво искам да кажа. Нещо като английската кралица. Доминик е съвсем неподходяща за тази роля! Да не мислиш, че ще спазва приличие? Тя е най-невъздържаната личност, която познавам. Изключително скандална е. Но най-лошото, Гейл, помисли само — та тя е разведена! А ние бълваме тонове качествена хартия, отстоявайки светостта на семейството и добродетелите на жената! Читателите няма да ти го простят! Какво ще им кажа за твоята съпруга?

— Не е ли е по-добре да приключим този разговор, Алва?

— Да, Гейл — каза послушно Скарет и зачака с горчивина, като човек, който след бурна кавга се опитва да оправи нещата.

— Измислих, Гейл! — извика радостно той. — Сетих се какво да направим. Ще върнем Доминик на работа във вестника и ще й дадем да пише рубрика, но не предишната, а рубрика за семейството. Съвети за дома, за кухнята, за отглеждането на децата и всичко в този дух. Така ще разсеем облаците. Ще покажем каква добра къщовница е въпреки грешките на младостта й. Ще накараме читателките да й простят. Ще направим специално каре: „Рецептите на госпожа Уайнънд.“ Ще прибавим и нейна снимка с карирана рокля, престилка и по-скромна прическа.