Сакатият бог
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #10
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-249-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сакатият бог». Краткое содержание книги:
— Гащите ти са на задника ти.
— Да бе, вярно. А къде са ми ножовете?
— Изгубил си е ума — каза жената. — Не че имаше много голям поначало, но вече съвсем го няма. Безполезен е — Котильон ни излъга. Просто искаше да не му се пречкам, затова ме прати да се вихря като вещица… за едното нищо!
— За ума съм съгласен — каза мъжът и скръсти ръце пред гърдите си. — Обаче другото…
— Кое?
— Бух и Бррр? Тоя тъпак се гъбарка с нас, Майнала. И даже си мисли, че е смешно. Виждаш ли колко сърдито ни гледа? Сякаш всички океански бури са кацнали на лицето му. Работата е там, че Калам никога не гледа сърдито. Никога не се мръщи. Калам е убиец и лицето му винаги е спокойно.
Калам се подсмихна.
— Гъбаркам се с вас, така ли? Виж какво, чародейче, толкова ли се гъбаркам с вас, колкото ти се изгъбарка с мен, когато счупих оня жълъд и ти така и не се появи, въпреки че около мен имаше поне стотина Нокти?
— Не беше по моя вина. А и я се виж. Здрав си, прав си…
— Не точно — намеси се Майнала. — Според Сенкотрон, искам да кажа. Онзи изтърсак е трябвало да го домъкне до тая врата. Чудо е, че изобщо е успял.
Бързия Бен изсумтя и продължи:
— Тъй че изобщо не си толкова добър, колкото си въобразяваш, Калам. То пък голямата изненада. Виж си дрехите и бронята — накълцали са те на кайма, о, велики убиецо. Шепа недоносчета на Ласийн са те направили на кайма — и имаш дързостта да обвиняваш мен.
— Та къде е тя? — попита Калам.
— Коя?
— Ласийн, коя. Трябваше да уредя сметките с нея — тя прецака Тавори. Каза, че уикците трябва да бъдат пожертвани. И Корболо Дом. Искам топчестата глава на това копеле да подскача на всяка стъпка от Твърдината на Мок до устието на канала… Къде са ми шибаните ножове, питам?
Майнала хвърли колана с двата ножа в краката му.
— Значи, идвам аз, хвърча през хиляда лабиринта, едва не ме тресна мълния, а ти нямаш и една мила дума да кажеш на проклетата си от Гуглата жена, така ли?
— Ти ме изхвърли, не помниш ли?
— Дали помня? Помня защо, това помня. Котильон е виновен.
Бързия Бен се намеси:
— Тя няма да ти го каже, но й липсваше…
— Ти не се бъркай! — викна му тя вбесена.
— На драго сърце, но нямаме време. Виж, Калам, тя е искрена — даже кон ти намери…
— За какво ми е кон? Ние сме в град Малаз! Ако Ласийн е избягала, не ми трябва кон — трябва ми кораб.
— Калам, чуй ме. Сенкотрон те донесе до Скръбния дом. Ти умираше. Отровен. А после, ъъ, просто те остави тук. Да лежиш на пода. За малко — е, за малко повече всъщност.
— Ти уби ли я Ласийн? Отмъсти ли за мен? И имаш нахалството да се наричаш мой приятел — не ме уби ти, нали? Нали?
— Не съм — просто затвори тая уста и се опитай малко да слушаш. Остави Малазанската империя. Остави Регента или Протектора, или каквато там титла си е измислил Малик Рел. И Ласийн може да е убита, както казват, или да не е — все едно. Калам, нужни сме другаде. Разбираш ли какво ти говоря?
— Нито дума. Но разбирам, че трябва да бързаме. — Погледна Майнала. — Значи си ми довела кон, тъй ли? Бива ли го? Дано да не е жребец — знаеш колко ревниви стават, когато съм край теб.
— Не подбирах — отвърна му тя. — Но ако се бях сетила, щях да ти доведа някое дебело едноухо трикрако магаре и можехте да се редувате да се яздите. Не че някой ще направи разлика.
— Богове, ама че сте и двамата! — изсъска Бързия Бен и погледна нервно към двора. — Целия квартал ли искате да събудите?
Калам запаса колана, измъкна ножовете, огледа ги и пак ги пъхна в каниите. Умът му още не беше наред, за да е сигурен, но май бяха добре наточени.
— Добре. Млъквайте и двамата и да тръгваме.
Отвън, под странно зеленото облачно нощно небе, Бързия Бен ги поведе по лъкатушещата пътека между обраслите гробни могили и изсъхнали дървета. Стигнаха до портата и магьосникът посочи наляво.
Конете бяха вързани на дървеното перило пред схлупената кръчма. Калам присви очи към тях и изсумтя:
— Я чакай малко! Това не е кон.
— Най-доброто, което можах — отвърна Бързия Бен. — Не се безпокой, той е моят.
На четири крачки от перилото от уличката до кръчмата пристъпи изгърбена облечена в броня фигура. Два тежки меча се надигнаха застрашително.
— Виж, Темпър, почуках — почна Бързия Бен. — Нямаше те и…