Колимски разкази [bg]
- Автор: Шаламов Варлам Тихонович
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Фондация-Комунитас
- ISBN: 978-954-9992-06-9
- Переводчик: Александр Талаков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Колимски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
Ако трябваше да се използва каруца с коне, това обикновено ставаше при „свръхтовар“, при изгребването на торфа през лятото.
Нека веднага уточним: на езика на златото торфът е подземен слой, в който няма злато. А пясъкът е слой, който съдържа злато.
Точно тази лятна работа с каруцата, с коня, се състоеше в извозването на торфа, по разкриване на пясъка. Разкрития пясък го извозваха другите бригади, не ние. Но на нас ни беше все едно.
Каруцата също беше в оборот: ние откачахме от впряга празната талига и закачвахме пълната, вече готова. Колимският конвейер работеше.
Златният сезон е кратък. От втората половина на май до средата на септември — само три месеца.
Затова, за да се избие плана, се измисляха всичките технически и свръхтехнически рецепти.
Конвейерът на забоя се смяташе за минимум, макар че именно оборотната количка беше тази, която ни лишаваше от сили, довършваше ни, принуждаваше ни да се превръщаме в „пътници“.
Нямаше никакви механизми, освен въжения път на безкрайната лебедка. Конвейерът на забоя е принос на Берзин86. Щом стана ясно, че при наличието на работна сила всяка мина ще осигури всякакво количество на каквато и да било цена — ако ще по сто парахода на ден да докарва параходството на Далстрой — престанаха да жалят хората. И започнаха буквално да избиват плана. При пълно одобрение, разбиране и подкрепа отгоре, от Москва.
Ами златото? Това, че на Колима има злато, се знае от триста години. Към началото на дейността на Далстрой в Колима е имало много организации — безсилни, безправни, страхуващи се да престъпят някаква черта в отношенията си със своите наемни бачкатори. В Колима е имало и кантори на „Цветметзолото“ и културни бази — всички те са работили със свободни хора, наети във Владивосток.
Берзин е докарал затворници.
Берзин е започнал не да търси пътища, а да прокарва път, да строи колимско шосе от морето — през блатата, през планините…
Количката II
Количката е символ на епохата и емблема на епохата, това е затворническа количка.
ОСО означава специално съвещание при министъра, при наркома на ОГПУ, с чийто подпис милиони хора бяха изпращани без съд в Далечния север, за да намерят там смъртта си. Във всяко лично досие, във всяка тъничка, новичка картонена папчица бяха влагани по два документа — извадка от постановлението на ОСО и специални указания за затворника: за това, че същият следва да се използва само за тежка физическа работа и че същият трябва да бъде лишен от възможността да ползва пощенско-телеграфни връзки, че не трябва да има право на кореспонденция. И че лагерното началство трябва да съобщава в Москва за поведението на гореупоменатия затворник не по-рядко от веднъж на шест месеца. В местното управление пък такъв рапорт-меморандум трябваше да се изпраща по веднъж в месеца.
„Присъдата да се изтърпи в Колима“ — този израз беше смъртна присъда, синоним на умъртвяване — дали бавно, дали бързо, зависеше от настроението на местния началник на мината, на рудника, на ОЛП.
На тази новичка, тъничка папка после й беше писано да обрасне с камари сведения — да набъбне от актове за отказ от работа, от копия на доноси на другарите, от меморандуми на следствените органи за всички и от всякакви такива „данни“. Понякога папката не успяваше да набъбне и да си увеличи обема — много хора загинаха още през първото лято на общуването им с „колата на ОСО — две дръжки, едно колело“.
Аз пък съм от онези, чието лично досие набъбна, натежа, сякаш хартията се просмука с кръв. Но буквите не избледняха — човешката кръв е добър фиксатор.
В Колима количката се нарича малка механизация.
Аз съм висококвалифициран количар. Търкалял съм количката по отворените забои на мина „Партизан“ в златната Колима на Далстрой през цялата есен на трийсет и седма година. През зимата, когато няма златен сезон, когато няма промиващ сезон, в Колима се търкалят сандъци с пръст — нужни са по четири човека на сандък, които трупат планини от безполезна изкопана пръст и свалят торфената обвивка, за да може пясъкът да се разкрие в очакване на лятото — онзи пясъчен слой със съдържание на злато. През ранната пролет на трийсет и осма година аз отново хванах дръжките на „колата на ОСО“ и ги пуснах чак през декември 1938 година, когато бях арестуван в мината и откаран в Магадан по „делото на юристите“ от Колима.
86
Едуард Берзин (1893–1938) — директор на Далстрой от 1931 г. — Б.пр.