Колимски разкази [bg]

Количката I

Златният сезон е кратък. Златото е много, но как да го вземе човек? Златната треска на Клондайк, отвъдморския съсед на Чукотка, би могла да върне към живот безжизнените — и то за кратко време. Но не може ли да се обуздае тази златна треска, да се успокои пулса на златокопача, на златодобивника, не може ли той да не е така трескав, а обратното — да се забави, дори едвам да се чува, само колкото едва-едва да поддържа топлината в умиращите хора. Резултатът беше по-ярък от клондайкския. Резултат, за който няма да знае този, който се хваща за коритото, за количката, този, който добива. Този, който добива, е само миньор, само копач, само каменар каменоделец. Него не го интересува златото в количката. И то не защото „не му е разрешено“, а заради глада, студа заради физическото и духовното изтощение.

Да се докарат един милион души в Колима и да им се даде работа за през лятото е трудно, но все пак възможно. Обаче какво да правят тези хора през зимата? Да пиянстват в Даусън? Или в Магадан? Каква работа да намериш за сто хиляди, за милион души през зимата? В Колима климатът е рязко континентален, през зимата температурите падат до минус шейсет, а температурите от минус петдесет и пет са годни за работен ден.

През цялата зима на трийсет и осма година арестантите оставаха по бараките само при температури под минус петдесет и шест градуса, от петдесет и шестия градус по Целзий, разбира се, а не по Фаренхайт.

През четиридесета година градусите паднаха до петдесет и два!

Как се колонизира район? През 1936 година беше намерено решение. Действията по пренасянето на почвата и подготовка на терена, взривяването и работата с кирката, извозването бяха неразривно свързани едно с друго. Инженерите бяха пресметнали оптималното движение на количката, времето, за което тя се връща, времето, за което се извършва товаренето върху количката с лопати и кирки, а понякога и с помощта на железни лостове за раздробяване на скали със златно съдържание.

Никой не товареше сам върху себе си — това се е правело само от златокопачите-единаци. Държавата организираше по друг начин работата за затворниците.

Докато извозвачът търкаля количката, неговите другари или негов другар трябва да успее да натовари нова количка.

Ето в това е разчетът — колко хора да товарят и колко да извозват. Достатъчни ли са двама души за едно звено или трябват трима.

В този златен забой количката винаги беше в оборот. Тя беше своеобразен конвейер на непрекъснатата работа.