Колимски разкази [bg]
- Автор: Шаламов Варлам Тихонович
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Фондация-Комунитас
- ISBN: 978-954-9992-06-9
- Переводчик: Александр Талаков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Колимски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
Водеха ни на работа с голям конвой — все пак ние бяхме хора с висящи дела, ако изобщо бяхме хора…
Аз заемах мястото си в каменната дупка и се стараех да разглеждам минувачите — ние работехме точно на пътя, а през зимата нови пътеки в Колима не се пробиват нито в Магадан, нито в Индигирка.
Поредицата от дупки беше по протежение на улицата — колкото и да ни беше голям конвоят, той беше разположен извън полагащите се по инструкция очертания.
Към нас се приближаваше голяма бригада или просто група хора, още не образуващи бригада — водеха ги покрай нашите дупки. За да минат оттам хората трябваше да се разделят на групи от по трима и да им се даде конвой с автомати. Тези хора току-що бяха свалени от камионите. Камионите бяха наблизо.
Войникът от охраната, която беше довела хората в нашия ОЛП Ягодное, попита нещо нашия конвой.
И изведнъж чух глас, един сърцераздирателен радостен вик:
— Шаламов! Шаламов!
Това беше Родионов от бригадата на Полупан, бачкатор и „пътник“ като мен, от наказателната мина „Спокойни“.
— Шаламов! Утрепах Полупан! С една брадва в столовата. Водят ме на следствие по това дело. От раз го утрепах! — в изстъпление подскачаше Родионов. — В столовата с една брадва.
Това радостно известие наистина породи в мен топло чувство.
Конвоят ни замъкна на различни страни.
Моето следствие не доведе до нищо, нова присъда не ми трупнаха. Някой от висшите беше стигнал до мисълта, че държавата няма да има голяма изгода, ако ми добави нова присъда.
Бях пуснат от следствения арест в една от витаминните командировки.
Не знам с какво приключи следствието за убийството на Полупан. Тогава се режеха доста бригадирски глави, а в нашата витаминна командировка криминалните бяха отвинтили главата на омразния бригадир с трион жага.
Льоша Чеканов, моя познат от Бутирския затвор, повече не съм го срещал.
Количката I
Златният сезон е кратък. Златото е много, но как да го вземе човек? Златната треска на Клондайк, отвъдморския съсед на Чукотка, би могла да върне към живот безжизнените — и то за кратко време. Но не може ли да се обуздае тази златна треска, да се успокои пулса на златокопача, на златодобивника, не може ли той да не е така трескав, а обратното — да се забави, дори едвам да се чува, само колкото едва-едва да поддържа топлината в умиращите хора. Резултатът беше по-ярък от клондайкския. Резултат, за който няма да знае този, който се хваща за коритото, за количката, този, който добива. Този, който добива, е само миньор, само копач, само каменар каменоделец. Него не го интересува златото в количката. И то не защото „не му е разрешено“, а заради глада, студа заради физическото и духовното изтощение.
Да се докарат един милион души в Колима и да им се даде работа за през лятото е трудно, но все пак възможно. Обаче какво да правят тези хора през зимата? Да пиянстват в Даусън? Или в Магадан? Каква работа да намериш за сто хиляди, за милион души през зимата? В Колима климатът е рязко континентален, през зимата температурите падат до минус шейсет, а температурите от минус петдесет и пет са годни за работен ден.
През цялата зима на трийсет и осма година арестантите оставаха по бараките само при температури под минус петдесет и шест градуса, от петдесет и шестия градус по Целзий, разбира се, а не по Фаренхайт.
През четиридесета година градусите паднаха до петдесет и два!
Как се колонизира район? През 1936 година беше намерено решение. Действията по пренасянето на почвата и подготовка на терена, взривяването и работата с кирката, извозването бяха неразривно свързани едно с друго. Инженерите бяха пресметнали оптималното движение на количката, времето, за което тя се връща, времето, за което се извършва товаренето върху количката с лопати и кирки, а понякога и с помощта на железни лостове за раздробяване на скали със златно съдържание.
Никой не товареше сам върху себе си — това се е правело само от златокопачите-единаци. Държавата организираше по друг начин работата за затворниците.
Докато извозвачът търкаля количката, неговите другари или негов другар трябва да успее да натовари нова количка.
Ето в това е разчетът — колко хора да товарят и колко да извозват. Достатъчни ли са двама души за едно звено или трябват трима.
В този златен забой количката винаги беше в оборот. Тя беше своеобразен конвейер на непрекъснатата работа.