Сан Феличе
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сан Феличе». Краткое содержание книги:
Иллюстрации Е. Ганешиной
Веднага се разнесоха викове: „Готови сме! Готови сме!“ Фра Пачифико поиска само пет минути, изкачи се набързо по хълма деи Капучини, за да остави в кухнята товара на Джакобино, и точно след пет минути се яви отново, този път на магарето, за да заеме мястото си сред тия, които го бяха избрали.
Беше почти шест часа вечерта и в Неапол бе настъпил описаният от нас кипеж, неизвестен на краля, който с наведена глава, загрижен как ли ще го посрещне столицата му, влезе през Капуанската порта, където за всеки случай, за да не добави към своята несрета и ненавистта, изпитвана от неаполитанци към кралицата и любимката й, се бе разделил с тях, като ги изпрати през порта дел Камино, Маринела, виа дел Пилиеро, ларго дел Кастело, а сам той щеше да мине по страда Карбонара, страда Фориа, ларго деле Пинье и Толедо.
И така, двете кралски каляски се бяха разделили пред Капуанската порта и кралицата с лейди Хамилтън, сър Уилям и Нелсън се прибраха в двореца по посочения от нас път, а кралят тръгна направо заедно с верния си Ахат282 херцог Д’Асколи през известната Капуанска порта, прочута по много причини.
Спомняме си, че тъкмо срещу Капуанската врата, на площада пред стъпалата на черквата Сан Джовани а Карбонара, на същото място, където шестдесет години по-късно бе екзекутиран Агезилас Милано, съвсем случайно и само защото този площад е средище на кварталите на простолюдието, Микеле бе определил среща на отряда си; а този отряд, събиран попътно, се бе почти удвоил, докато стигне до сборния пункт, защото всеки повикваше или увличаше срещнатите приятели; така че когато кралят трябваше да мине оттук, площадът беше задръстен от повече от двеста и петдесет души.
Кралят знаеше много добре, че няма от какво да се страхува сред своите обични ладзарони. Затова само се изненада, когато видя сред такова събрано множество при светлината на малкото улични фенери, запалени на сто крачки един от друг, както и на по-многобройните свещи пред иконите на мадоната, да лъщят саби и цеви на пушки; той се наведе, докосна по рамото този, който му се стори водач на множеството, и запита на неаполитанско наречие:
— Можеш ли да ми кажеш, приятелю, какво става тук?
Запитаният се обърна и се озова лице в лице с краля.
Беше Микеле.
— О! — извика той, задъхан едновременно от радост, че вижда краля, от изненада, че кралят е тук, и от гордост, че бе побутнат по рамото от него. — О! Негово величество! Негово величество крал Фердинанд! Да живее кралят! Да живее нашият баща! Да живее спасителят на Неапол!
Целият отряд повтори в един глас:
— Да живее кралят! Да живее нашият баща! Да живее спасителят на Неапол!
Ако Фердинанд изобщо очакваше да бъде посрещнат с викове при завръщането си в столицата, то положително не бе очаквал именно такива.
— Чуват ли ги? — запита той херцог Д’Асколи. — Що за глупости пеят?
— Викат: „Да живее кралят!“, господарю — отговори херцогът с обичайната си сериозност. — Наричат ви баща и спасител на Неапол.
— Уверен ли си?
Виковете се удвоиха.
— Добре — каза той, — щом толкова настояват…
Показа се наполовина през вратичката и каза:
— Да, чеда мои, аз съм, вашият крал, вашият баща и, както много правилно казвате, идвам да спася Неапол или да умра заедно с вас.
Това обещание удвои възторга, който стигна неописуеми размери.
— Палиучела — извика Микеле, — изтичай напред с десетина души! Факли, светилници, илюминация!
— Излишно е, чеда мои! — извика кралят, който се безпокоеше от прекаленото осветление. — Излишно е! За какво ви е илюминация?
— За да види народът, че Господ и свети Януарий му връщат краля жив и здрав, че са закриляли ваше величество сред опасностите, на които се е изложил, докато мине през френските линии, за да се върне в своя верен Неапол — извика Микеле.
— Факли, светилници, илюминация! — викаха Палиучела и хората му, докато тичаха като луди по страда Карбонара. — Кралят се върна при нас. Да живее кралят! Да живее нашият баща! Да живее спасителят на Неапол!
— Слушай — каза кралят на Д’Асколи, — според мене, не бива да им се противопоставяме. Да правят каквото искат, но абат Пронио е наистина способен мъж!
Виковете на Палиучела и ладзароните му имаха невероятен успех; от къщите излязоха на тълпи с факли или свещи; всички прозорци бяха осветени; когато стигнаха на улица Фориа, тя светеше цялата като Пиза на празника Луминара283.
282
Ахат — верен другар на троянския княз Еней (гр. мит.). Б.пр.
283
Луминара — народен празник през юни, при който два конни отряда се сблъскват на моста на Арно и в чест на победителите се устройват тържества с илюминации Б.пр.