Сан Феличе

И наистина неаполитанци научаваха едновременно за завръщането на краля, за когото смятаха, че е все още в Рим, и за нахлуването на французите, за които знаеха, че са в отстъпление. В това малко неясно съобщение за събитията, описани с една всъщност гениална неяснота, кралят се откроявяше като единствената надежда на страната, ангел хранител на кралството. Той бе минал вече през френските линии — носеше се слух, че е пристигнал през нощта в Казерта; изложил бе на опасност свободата и живота си, за да дойде да умре със своите верни неаполитанци. Крал Жан не бе направил нещо повече при Поатие, нито Филип Валоа при Креси281.

Невъзможно беше да изменят на подобна преданост, да не възнаградят такива жертви. Затова можете да се види голяма група, която разискваше, коментираше, разглеждаше подробно прокламацията; участниците в групите, главно тези, които знаеха да четат — а броят им не беше голям — се ползваха от предимството си, вземаха думата и като си даваха вид, че разбират, имаха очевидно твърде подчертано влияние над тези, които не знаеха да четат, а само ги слушаха, втренчили поглед, наострили уши и зяпнали.

На Стария пазар, където грамотността беше още по-малка, отколкото другаде, огромна група се бе събрала пред вратата на бекайото, а в центъра й, съвсем близо до залепения манифест, за да може да го прочете, беше нашият приятел Лудият Микеле, който се ползваше от предимството на своето по-високо образование и предаваше на смаяното множество вестите от прокламацията.

— Едно ми е ясно от всичко това — казваше бекайото с грубия си здрав разум, втренчил в Микеле единственото си око, останало след страшното нараняване от Салвато в Мерджелина, — едно ми е ясно: че ония дрипльовци, републиканците — в пъкъла да потънат! — са натупали генерал Мак.

— Не виждам нито дума за такова нещо в прокламацията — отговори Микеле, — но трябва да кажа все пак, че е вероятно. Ние, образованите хора, казваме, че то се подразбира.

— Подразбира ли се, не се ли подразбира — продължи бекайото, — вярно е, че французите — чумата да ги тръшне до един! — настъпват към Неапол и ще бъдат тук до петнадесет дни.

— Да — съгласи се Микеле, — от прокламацията виждам, че са навлезли в Абруцо, а това е пътят за Неапол, но само от нас зависи да не влязат в Неапол.

— Как ще им попречим? — попита бекайото.

— Много лесно — отвърна Микеле. — Ти например ще вземеш острия си нож, Палиучела голямата си пушка, аз дългата си сабя, с една дума, всеки от нас ще грабне нещо и ще тръгнем срещу тях.