Сан Феличе
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сан Феличе». Краткое содержание книги:
Иллюстрации Е. Ганешиной
— Стига! — извика кралят и се разсмя. — Стига, драги кардинале! Разбрах. Имате право, преосвещенейши, благодарение на тази прокламация аз ще мина за герой. Кой дявол би се сетил за такова нещо, когато разменях дрехите си с Д’Асколи в някаква странноприемница в Албано? Вие положително имате право, драги кардинале, и вашият Пронио е гениален човек. Ето какво значи да си изучавал Макиавели! Я вижте, той забравил книгата си!
— О, господарю — отговори Руфо, — можете да я задържите, за да я изучите. Сам той няма вече какво да учи от нея.
LXV
КОГАТО ЛУДИЯТ МИКЕЛЕ СТАВА КАПИТАН, ПРЕДИ ДА СТАНЕ ПОЛКОВНИК
Същия ден към четири-пет часа следобед от старите неаполски квартали започна да се надига глух, заплашителен тътен като пред буря или земетресение и да обхваща постепенно целия град. От печатницата на синьор Флоридо Джордани на ларго Меркатело излизаха тълпи мъже с големи печатни листове под лявата мишница, с четка и кофа с лепило в дясната ръка, пръскаха се из разните градски квартали и всеки оставяше след себе си редица обяви, пред които се трупаха любопитни; така можеше да се проследи и движението му, все едно дали се изкачваше към Ромеро по страда дел’Инфраската или слизаше по Кастел Капуано и Стария пазар, за да стигне най-после до Алберго деи Повери по ларго деи Пинье; или като минеше по цялата улица Толедо, стигаше до Санта Лучия по нанадолнището на Гиганта и в Мерджелина по Понте и ла Ривиера ди Киайа.
Тези обяви, вдигнали такъв шум из всички краища на града, бяха прокламацията на крал Фердинанд, или по-точно на капитан Пронио, с която капитанът по нареждане на кардинал Руфо изпъстряше стените в столицата на Двете Сицилии; а все по-засилващият се тътен, все по-растящата врява откъм всички квартали на града отразяваше впечатлението, което прочитането й бе направило на жителите.
И наистина неаполитанци научаваха едновременно за завръщането на краля, за когото смятаха, че е все още в Рим, и за нахлуването на французите, за които знаеха, че са в отстъпление. В това малко неясно съобщение за събитията, описани с една всъщност гениална неяснота, кралят се откроявяше като единствената надежда на страната, ангел хранител на кралството. Той бе минал вече през френските линии — носеше се слух, че е пристигнал през нощта в Казерта; изложил бе на опасност свободата и живота си, за да дойде да умре със своите верни неаполитанци. Крал Жан не бе направил нещо повече при Поатие, нито Филип Валоа при Креси281.
Невъзможно беше да изменят на подобна преданост, да не възнаградят такива жертви. Затова можете да се види голяма група, която разискваше, коментираше, разглеждаше подробно прокламацията; участниците в групите, главно тези, които знаеха да четат — а броят им не беше голям — се ползваха от предимството си, вземаха думата и като си даваха вид, че разбират, имаха очевидно твърде подчертано влияние над тези, които не знаеха да четат, а само ги слушаха, втренчили поглед, наострили уши и зяпнали.
На Стария пазар, където грамотността беше още по-малка, отколкото другаде, огромна група се бе събрала пред вратата на бекайото, а в центъра й, съвсем близо до залепения манифест, за да може да го прочете, беше нашият приятел Лудият Микеле, който се ползваше от предимството на своето по-високо образование и предаваше на смаяното множество вестите от прокламацията.
— Едно ми е ясно от всичко това — казваше бекайото с грубия си здрав разум, втренчил в Микеле единственото си око, останало след страшното нараняване от Салвато в Мерджелина, — едно ми е ясно: че ония дрипльовци, републиканците — в пъкъла да потънат! — са натупали генерал Мак.
— Не виждам нито дума за такова нещо в прокламацията — отговори Микеле, — но трябва да кажа все пак, че е вероятно. Ние, образованите хора, казваме, че то се подразбира.
— Подразбира ли се, не се ли подразбира — продължи бекайото, — вярно е, че французите — чумата да ги тръшне до един! — настъпват към Неапол и ще бъдат тук до петнадесет дни.
— Да — съгласи се Микеле, — от прокламацията виждам, че са навлезли в Абруцо, а това е пътят за Неапол, но само от нас зависи да не влязат в Неапол.
— Как ще им попречим? — попита бекайото.
— Много лесно — отвърна Микеле. — Ти например ще вземеш острия си нож, Палиучела голямата си пушка, аз дългата си сабя, с една дума, всеки от нас ще грабне нещо и ще тръгнем срещу тях.
281
Жан II — френски крал, разбит в 1356 г. от англичаните при Поатие; умрял в Лондон (1319–1364); Валоа, Филип — френски крал, разбит от англичаните при Креси в 1346 г. (1293–1350). Б.пр.