Сан Феличе

— Кардиналът смята — започна той, — че синьор абатът по-добре от всеки друг…

— Господарю — прекъсна го с поклон Пронио, — моля ваше величество да ме извини, но от пет минути насам съм капитан от доброволческите дружини на ваше величество.

— Извинете, драги капитане — отговори със смях кралят, — забравих това, или по-точно си припомних, че сте абат, като видях от джоба ви да се показва един ъгъл от молитвеника.

Пронио извади от джоба си книгата, привлякла вниманието на негово величество, и му я подаде.

Кралят я отвори и прочете на първата страница:

„Владетелят“ — Макиавели.

— Какво е това? — запита той. Защото не познаваше нито съчинението, нито автора.

— Господарю — отговори Пронио, — това е молитвеникът на кралете.

— Знаете ли тази книга? — обърна се Фердинанд към Руфо.

— Знам я наизуст.

— Хм! — промълви кралят. — Аз знам наизуст само Богородице дево и нея дори мисля, че съм позабравил вече, откакто я научих от Сан Никандро. Както и да е!… И така, казаха ви, капитане, щом сте капитан, че според кардинала, който току-що ми прошепна това на ухото, вие ще съумеете по-добре от всеки друг да съчините възвание към населението на двете области, където сте назначен да командвате.

— Негово преосвещенство е дал добър съвет, господарю.

— И вие ли сте на неговото мнение?

— Напълно.

— Седнете тогава и пишете.

— От името на негово величество ли трябва да говоря или от свое име? — запита Пронио.

— От името на краля, господине, от името на краля — побърза да отговори Руфо.