Гай-джин

Вие ще ръководите продажбата. Ако успеете, той ще поднови договора за втора година и трета, и повече — стига Търговска къща да играе честно. Съгласен?

— Те само злато ли трябва да търсят?

— Разбира се, злато. Господарят Ота казва, че има малка мина, може би по-наблизо, а? Вие ръководите продажбите. Мъжете трябва да са опитни, да са били в Калифорния или в австралийските полета. Съгласен?

— Добре. Ще е нужно време да намерим такива хора.

— Колко?

— Две седмици, ако има в Колонията; шест месеца, ако се наложи да ги докараме от Австралия или Америка.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре. После: колко пушки имате за продан тук в момента?

— Пет.

— Господар Ота купува тях и всички пушки за Чошу, които сте уговорили, щом пристигнат. Същата цена.

— Те вече са обещани. Можем да доставим други.

— Господар Ора иска тях — пушките за Чошу, — той иска тях. Плаща същата цена. Всички пушки за Чошу, разбираш? И всички, които можеш да получиш. В Нипон ти ги продаваш само на него, само на него, разбираш? Също и с оръдията и корабите — всички, които можеш да доставиш. Той плаща в злато. Колко повече намериш, толкова повече твое.“

Нито на Малкълм Струан, нито на Макфей се удаде да променят позицията на мъжа по някакъв начин. Накрая Струан се бе съгласил и те си уговориха нова среща след месец, когато трябваше да представи истински договор, точно определящ задълженията им, а също досиета на двамата мъже. След като самураите си тръгнаха, Малкълм и Джейми се поздравиха.

— Джейми, ще ги намериш в Пияния град. За Бога, бързай и бъди предпазлив — да не разбере Норбърт.

— Остави всичко на мен.

След няколко дни Макфей бе намерил двама квалифицирани мъже, един американец и един корнуелски миньор от калаените мини; и двамата бяха работили в златните полета край Сътърс Мил в Калифорния и в находищата на река Андерсън в Австралия. Утре миньорите трябваше да привършат с необходимото им оборудване и да уговорят подробностите на договорите си, а сега Струан и Макфей слушаха ужасени какво говори Норбърт Грейфорт.

— Аз съм уредил тая сделка, млади Малкълм, осъществена е, можеш да забравиш за нея — и за тези пройдохи миньори. Те имат договор с „Брок и синове“ за пет години.

— Какво си направил? — зяпна Струан.

Норбърт се засмя:

— Рано пиле рано пее, синко. Изпреварих твоята сделка и вече ги пратих в Йедо при самурая Уатанабе. Къде ли е научил американски английски този негодник? Каза ли ти? Няма значение. Петдесет процента от всичкото злато, което намерим, е добра сделка. — Засмя се още по-надменно. — Колкото до Уилям, ще се срещна с него веднага, щом се върне, голяма работа — не ми пука. Дмитрий, ти си добре дошъл. Аз ще уговоря всичко. — Той погледна Струан, горната му устна трепереше. — Тъй като ти няма да си тук, ще вземе Джейми.