Гай-джин
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Библиотека 48
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Гай-джин». Краткое содержание книги:
Стоманеният писец, втъкнат в кокалена перодръжка, започна да прави петна. Анжелик внимателно го попи и почисти връхчето, възхитена, че е толкова лесно: писецът пак стана като нов. Допреди няколко години се използваше паче перо и тя трябваше да търси специален нож, с който да го подостря и сцепва, та да издържи едва страница-две, докато тези перодръжки „Митчъл“, серийно произведени в Бирмингам, издържаха с дни и пристигаха в различни размери според капризите и почерците.
Зад нея Струан се раздвижи, но не се събуди. „Когато спи, лицето му е приятно — помисли си тя. — Красиво и силно…“
Вратата се отвори и А Со връхлетя вътре:
— Госпожица, лек обяд, иска тук или долу, хей?
Струан се събуди изведнъж.
— Твоята господарка ще яде тук — рязко нареди той на кантонски. — Аз ще обядвам долу, в нашата главна трапезария, и кажи на готвача, че е добре храната да бъде изключителна.
— Да, тай-пан. — А Сок бързо излезе.
— Какво й каза, Малкълм?
— Само, че ще обядваш тук — аз ще бъда долу. Поканил съм Дмитрий, Джейми и Норбърт. — Той погледна силуета й на фона на светлината. — Изглеждаш великолепно.
— Благодаря ти. Бих предпочела да обядвам с вас.
— Съжалявам, ще обсъдим някои дела.
Той се надигна с голямо усилие и тя му подаде двата бастуна. Преди да ги поеме, я прегърна и тя въздъхна в прегръдките му, потискайки гнева си, че остава затворена в клетката — никъде да не ходи, нищо да не върши, само да попише още малко, да почете още малко и да чака. Досадно… досадно… досадно.
Сервитьорът Лун разряза ябълковия сладкиш на четири, постави парчетата върху фини оловни чинии, щедро ги намаза с дебел слой сметана и ги сервира на четиримата мъже.
— Всемогъщи Боже, откъде, по дяволите, я намери? — попита Норбърт Грейфорт, както и Дмитрий със същото благоговение:
— Проклет да съм.
— Сметаната ли? — оригна се Макфей. — Извинете. Поздравете тай-пана.
Дмитрий набоде хапка.
— За последен път ядох сметана в Хонконг преди шест месеца, по дяволите, хубава е. Това нова мода в Търговската къща ли е?
Малкълм се усмихна.
— Нашият последен клипер тайно внесе три крави преди няколко дни. Разтоварихме ги през нощта и с помощта на интенданта на армията ги скрихме сред конете — за да не ни ги откраднат и японските митничари да не ни задават въпроси. Сега се пазят и денем, и нощем.
— Той не можа да сдържи задоволството си при ефекта от сметаната след изобилното количество говеждо, печени картофи и пресни зеленчуци, местния фазанов пай, френско и английско сирене с бира, шатобриан от 46-а, отбрано шабли и портвайн. — Ще съберем стадо, ако кравите се аклиматизират тук, и ще направим мандра — като филиал на нашата мандра в Хонконг, — това е идея на Джейми, и, разбира се, продукцията ще е достъпна за всички.
— На обикновените „чудесни“ цени ли? — попита Норбърт саркастично, очевидно раздразнен, че не е бил предупреден предварително за този нов стремеж на Струан.
— С печалба, но приемлива — рече Струан. Той бе наредил кравите да тръгнат от Хонконг в момента, в който бе пристигнал тук.
— Благодаря, страхотен сладкиш, Малк!
— Какви са новините от вкъщи? — попита Джейми, за да намали напрежението между Струан и Норбърт Грейфорт.
— Отвратителни. Ужасни. И двете страни са се замесили, с пушки и дългобойна артилерия — по дяволите, убийството е най-лошото нещо, боя се, че Новият свят е полудял.
— Целият свят е полудял, друже — каза Норбърт.
— Но от войната се печели, това е факт, за късметлиите. — После добави само за да подразни Струан: — Брок имат цялата хавайска захар, от която се нуждаете, на прилична цена.