Гай-джин
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Библиотека 48
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Гай-джин». Краткое содержание книги:
Две малки оръдия, теглени от коне, заедно с товарните си коли и артилеристите останаха от другата страна на моста. Те бяха предмет на многодневни кавги: Сър Уилям настояваше, че придружаващите ги официални оръдия представляват обичаен акт на внимание към кралете, Бакуфу смятаха оръжията на гай-джин за противозаконни и за обида към техния уважаем шогун. След седмица на нетърпеливи пазарлъци бе постигнат компромис от страна на Сър Уилям: оръдията да останат извън моста, кралски салюти няма да се дават, докато роджу единодушно не даде обещаното официално разрешение.
— Никакви оръжия да не се смъкват на сушата, толкова съжаляваме…
Основната спънка бе разрешена с помощта на френския адмирал. По време на едно от безкрайните заседания той докара флагмана по-близо до брега и даде залп от оръдията без определена цел; снарядите минаха над Колонията и се приземиха без вреди в оризищата, но грохотът им ужаси всички японци.
— Ако не можем да смъкнем на сушата муниции — обясни сладникаво Сър Уилям, — ще се наложи да отдадем такива салюти от морето — ние го помолихме да използва халосни, но предполагам, че не ни е разбрал, езици, нали знаете — и толкова съжалявам, но вината ще е ваша, ако уцели наблизо и удари вашия град, това ще е ваша грешка. Ще трябва подробно да обясня всичко на вашия император Комей, тъй като канонадата за отдаване на пълни кралски почести е само знак на уважение в чест на вашия шогун и на вашия император Комей, когато го видим. Посещението си при него в Киото отлагах три пъти, за да ви направим услуга, но със сигурност ще го планирам отново веднага, щом моята още по-мощна флота се завърне, след като прочисти крайбрежието на Китай, претъпкано с отвратителни пирати, които са имали наглостта да отвлекат малък британски плавателен съд!
Съпротивата на Бакуфу рухна. И така, всички пушки бяха на рамо и всички войници предупредени, че дори да започне някакво сбиване, при никакви обстоятелства и под страх от най-сурово наказание да не предизвикват японците.
— Ами какво да прави фрегатата „Пърл“ на Нейно величество, Сър Уилям? — бе попитал генералът на последното съвещание.
— Тя може да ни закара до Йедо, после да се върне тук, в случай че нашите домакини предприемат неочаквано нападение срещу колонията, докато нас ни няма — тя може да стигне за евакуация.
— Боже мой, сър, ако мислите, че съществува подобна възможност, защо се излагате на такъв риск? — загрижено бе попитал генералът. — Другите посланици, ами… няма да е голяма загуба, но вие, сър, ако нещо ви се случи, ще стане международен инцидент. В крайна сметка, сър, вие представяте Империята! Не бива да се излагате на опасност!
— Това е част от работата ми, скъпи генерале!
Сър Уилям се усмихна на себе си, като си спомни как бе запазил гласа си непроменен, уж че това е закачка, но генералът бе кимнал дълбокомислено — бе го приел за истина. „Горкият негодник е диване, но такава си му е професията несъмнено“ — помисли си той весело, после заряза всичко, за да се съсредоточи върху замъка и предстоящата среща, която беше кулминацията на многомесечни преговори. При успех щяха да узаконят споразуменията и отварянето на уговорените пристанища. „Онези малки френски снаряди сториха чудо — помисли си той мрачно. — Проклет да е Кетърър, но, слава Богу, според съобщенията операцията в Китай е минала добре и той скоро ще се върне. Щом може да обстреля крайбрежието на Китай, защо да не го направи тук — дявол го взел!
И по дяволите този замък.“
Отдалеч не изглеждаше толкова впечатляващ, но колкото по̀ наближаваха, толкова по-огромен ставаше, с осем пръстена от подобни на казарми постройки за външна защита. „После самият замък, елегантен и красиво съразмерен — помисли си Сър Уилям, — защитният му ров е почти двеста ярда дълъг, издигащите се външни зидове тридесет-четиридесет фута дебели и направени от огромни гранитни блокове. Дори нашите шейсетфутови оръдия няма да ги нащърбят — рече си той с благоговение. А само Господ знае колко укрепления заобикалят централното крило отвътре. И единственият път е през някоя от портите или над стените, фронтална атака, а не бих искал да дам заповед за такава. Ако ги обсадим, дали ще се предадат от глад? Един Господ знае колко складови помещения има и колко войски могат да се натъпчат тук. Хиляди.“