Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Повечето лордове в залата станаха на крака при тези думи, а тези с най-низш ранг и сила завикаха одобрително. Дори най-могъщите, които се оказаха изместени, бяха принудени да гледат новия си Боен вожд с почтителност. И макар на тъмното лице на лорда на Чековара да не се четеше възхищение към жената, отнела му върховенството в клана, той затаи злобата си и аплодира храбрите й думи.
Кевин го наблюдаваше и не му убягна горчивината, блеснала в очите му. Колкото и да беше стоплен от това, че господарката му бе дръзнала да превърне влиянието му върху мисленето си в публична политика, мидкемиецът се запита с тревога дали все пак не си е спечелила многото нови съюзници с цената на създаден нов смъртен враг.
Пазителят на Имперския печат спря изненадано, докато поднасяше бонбонче келджир към устата си, и видимо се оклюма, щом видя кой го е посетил. Надигна туловището си от възглавниците и едва потисна недоволното сумтене, докато оправяше гънките на робата си.
— Милейди Акома. Каква… изненада.
Явно просто беше профучала през обичайния лабиринт от слуги и го бе лишила от време за подготовка.
Бонбонът изведнъж се оказа досадна пречка. Пазителят на Имперския печат припряно го хвърли в купата, макар вече да беше развит и да се топеше в жегата. Избърса лепкавата си длан в пояса, понеже халатът, който носеше, бе с неудобно къси ръкави. И протегна ръка на гостенката си.
Мара прие подадената ръка и се остави да я поведат към мястото за сядане пред писалището му. След като намести туловището си на възглавничките, служителят изхъхри:
— Добре ли си?
— Добре съм, милорд Пазител.
— Говори се, че си се издигнала до върховенство в клана си. — Пазителят на Имперския печат побърза да си вземе бонбона. — Много чест носи това.
Мара наведе леко глава, приемайки комплимента.
Служителят засмука топящия се бонбон и рече:
— На какво дължа честта на тази визита?
— Мисля, че знаеш, Уебара. — Като го нарече по име, Мара намекваше, че държи да се отнасят с нея с цялата почит, дължима на новия й сан. Извади от ръкава си документ. — Държа поръчителство с Имперския печат за търговски права и искам правата ми да станат публично достояние.
Уебара се усмихна приятелски и сви рамене.
— Мара, можеш да направиш каквото пожелаеш. — Прибягването до първото й име на свой ред показа, че той все пак смята положението си във властта за равно на нейното. — Можеш да наемеш бегачи от Търговската гилдия на куриерите, за да разнесат вестта за изключителните ти търговски права до най-далечните краища на империята, все ми е едно.
Мара се постара да не издаде изненадата си.
— Предполагах, че в подходящия момент имперските куриери ще се заемат със задачата да разнесат тези съобщения.
— Ще го направят, ако аз им наредя. — Уебара огледа халата си над пъпа и махна залепнал за плата лист келджир. — Разломите обаче не са под имперски контрол и не ме засяга кой ги използва.
Мара едва овладя гнева си.
— Какво значи това? Аз притежавам изключителни търговски права!
Уебара отвърна с дълго подготвяна въздишка.
— Мара, нека бъда откровен. Държиш търговски права с варварския свят. Макар и да е спорно дали и на друг може да бъде поверен вносът на стоките, за които имаш лиценз, все пак нямаш монопол над използването на разлом на земите на друг. Никой от двата разлома не е под имперска юрисдикция.
— Кой ги контролира? — Въпреки усилията й въпросът й прозвуча язвително. Изтри запотените си длани, вече притеснена. Дръзкото й издигане предния ден се основаваше на използването на разрешението й за контрол над определени стоки, внасяни от Мидкемия.
Като много имперски служители, чийто пост съдържаше кухи формалности, носещи помпозност, но слаб престиж, Уебара веднага долови, че има надмощие.
— Първият разлом е на земите на някой си Нетоха от Чичимечас, близо до град Онтосет. — Самодоволното му държане съобщаваше по-ясно от думите, че този мъж може да се окаже труден за убеждаване, стигне ли се до разрешение за достъп за търговски цели.