Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Покажи им моркова!
На ярката светлина жълтите и бели ленти, свидетелстващи за документ, издаден от Пазителя на Имперския печат, не можеше да се сбъркат. Съзнавайки, че е задържала погледите на всички в залата, Мара огледа събранието с властна сдържаност.
— Това е официално подпечатано разрешение за изключително търговско право за Акома.
— Търговско право? С кого? За какво? — заехтяха въпроси от галериите.
Само лорд Беншай не изглеждаше впечатлен. Намръщи се и изръмжа:
— Дори да държиш документ, подписан лично от Небесната светлина, пак няма да ти се поклоня, лейди.
Люджан плесна шумно с ръка по дръжката на меча си, с явното предупреждение, че никаква обида към господарката му няма да бъде търпяна. Воините на Чековара също настръхнаха и осъзнал колко реална е заплахата от кръвопролитие, Кевин се запоти под халата си и съжали, че няма нож подръка.
Но все едно че не беше чула лорд Беншай, Мара прочете на глас документа на събранието. В залата стана тихо като в гробница.
— Държа ключа към богатството — заключи тя. — Имам изключителните права върху тези стоки, износ, както и внос от света на Мидкемия.
Бръмченето заглъхна. В пълната тишина Мара каза:
— Разбирате ли как целият внос на която и да е от тези стоки, особено от метал, ще повлияе на богатството ви?
Мълчанието в Залата на Съвета придоби странно качество. Някои лордове говореха шепнешком със съветниците си, други, особено тези с по-висш ранг, бавно пребледняха. Лордът на Чековара бързо даде знак на воините си да се отпуснат. По-добре от всеки друг разбираше, че Мара го е победила. Ако беше опитала сила или бе призовала политически съюзници, положението й все още щеше да е под въпрос. Но след като имаше достатъчно сила, за да се изравни с него, ако не и да го надвиши, а сега и явната власт да подрони финансите на всяка фамилия в клана, никой присъстващ лорд нямаше да посмее да подкрепи бившия Боен вожд. Гневен и съкрушен, лорд Беншай потърси начин как да отстъпи, без да се опозори.
Владетелите от клана Хадама изглеждаха твърде погълнати от собственото си затруднение, за да се радват на поражението му. Един в предния балкон извика:
Лейди, предлагаш ли участие?
Мара отвърна предпазливо:
— Може би. Бих могла да пожелая да учредя търговски сдружения и да позволя и други да участват — тези от вас, които докажат, че са родственици и на думи, и на дело.
Мнозина погледнаха с подозрение на намекването й, а по това как присъстващите съветници се навеждаха и шепнеха на господарите си, идеята не бе приета с ентусиазъм. Лордът на Чековара видя шанса си и с добре школуван убеждаващ тон заговори:
— Мара, предложението ти е много добро, но не сме видели нищо, което да подсказва, че търговия с варварите е въобразима, дори и да имаш изключителни права от императора. Освен това — добави той като баща, укоряващ своенравно момиче. — Тези неща се променят, нали?
Кевин прошепна:
— Сега им покажи тоягата.
Мара избра грижливо тона си и отвърна спокойно:
— Милорд, разбери следното. Когато напусна тази зала, ще знам кои се числят сред моите приятели и кои са извън този списък. — Огледа многозначително залата, на лицето й бе изписано сдържано търпение. — Доказала съм се десетократно, откакто станах Управляваща господарка.
Деликатно подбраната пауза предизвика одобрително мърморене от галериите, Мара продължи:
— Тези, които се съмняват в мен, могат да останат настрана и да се изправят срещу това, което ще ги сполети, с пълното знание, че могат да разчитат на собствения си ум и ресурси. Тези, които приемат моя призив за кланово единство и заложат съдбата си с моята, ще имат до себе си Акома срещу опасностите, които може да възникнат. Защото, милорди, ако някой вярва, че Великата игра може да приключи, защото Небесната светлина заповядва така, нека този човек да се откаже от властта и да иде да се моли в някой храм за милост. Защото такъв човек е глупак и само по милостта на боговете той и фамилията му ще преживеят дните, които предстоят.
— Аз предлагам по-добър избор — извика тя високо. — Можете да продължите както досега, малък и незначителен клан, или можете да разпалите огъня, с който предците ни някога са огрявали пътя ни. Тасайо от Минванаби ще падне или ще падна аз. Ако падна аз… — и погледна лорда на Чековара право в очите, — мислите ли, че Тасайо няма да хвърли империята в гражданска война? Коя фамилия е достатъчно силна, за да го спре, след като Омечан са в немилост? — Заговори по-тихо, за да накара всички в галериите да се наведат напред и да слушат внимателно. — Но ако успея, тогава една от Петте велики фамилии ще изчезне. Друга фамилия ще трябва да се издигне на нейно място. Повечето биха допуснали, че Анасати ще поискат тази чест или може би Шинцаваи. Това тепърва ще се види. Аз казвам, че наградата може да се падне и на Акома. Кланът на извисената фамилия също ще се издигне и тези, които са родственици на нейния Управляващ господар, ще бъдат сред могъщите… — Размаха документа в ръката си. — И богатите.