Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
В ролята си на неин личен роб Кевин вървеше зад нея. Повдигна вежда, след което се изкиска тихо, досетил се за намерението й. Мара прекоси открития под на най-долното ниво, след което се качи на издигнатия подиум, запазен за Военачалника по време на сесия на Съвета или за Бойния вожд на клана по време на събирания.
Горният купол вече бе позлатен от ранната слънчева светлина. Мара се настани на инкрустирания със слонова кост трон и се стегна. Кевин застана плътно зад нея, готов да се отзове на нуждите й, и сякаш действието й не изискваше нито дързост, нито кураж, воините се подредиха в полукръг зад трона.
Кевин огледа редиците празни седалки и след като залата все още беше пуста, заговори свободно:
— Някои хора ще се пръснат от яд, преди да е свършил този ден, лейди.
Но Мара вече бе придобила излъчването на превъзходство, съпътстващо трона, на който седеше. Не отвърна нищо. Изчака в официалната си поза близо три часа, докато пристигнат членовете с най-низш ранг на клана Хадама.
Лордът на Джингуай пръв пристъпи в Залата на Съвета, с проточилата се след него охрана в жълто-червена броня. Слънцето вече се бе издигнало достатъчно високо и мяташе коси лъчи над централния подиум. Никой, който влезеше, не можеше да пропусне Господарката на трона с искрящите й накити и пищни одежди. Старият мъж й хвърли изненадан поглед и застина на място. Поколеба се, след което се усмихна искрено развеселен и продължи към мястото си в дъното на залата.
— Е, един вече е готов да гледа представлението — прошепна Кевин.
Мара махна с декоративното си ветрило по начин, намекващ му да затаи мислите си за себе си. Лицето й остана безстрастно като алабастър под пластовете грим и пудра. Всичките й нерви и възбуда бяха дълбоко потиснати и скрити.
След час се появиха други петима лордове. Повечето просто се придвижиха към отредените им места след един поглед, хвърлен към Мара. Двама си поговориха кратко, размениха си дискретни жестове и продължиха към столовете си. По обед се появи делегация от шестима лордове, сред които и един от най-могъщите в клана Хадама. Щом прекрачи горния праг, той даде знак на останалите и групата вкупом тръгна към центъра на залата. Слънцето вече грееше пряко над трона от злато и кост, осветявайки Мара като статуя на богиня в храмова ниша. Пред стола на Военачалника лордовете се спряха и вместо да заемат местата си, се струпаха и си замърмориха.
Накрая облеченият в тъмносиньо тръгна към жената на трона.
— Милейди Акома…
Мара го прекъсна.
— Имаш нещо да ми кажеш ли, лорд Полтапара?
Мъжът като че ли настръхна. Изду гърди като птица, след което измери с очи дамата на подиума. Погледът й не трепна, а войниците зад нея стояха замръзнали като статуи. Но в културата на Цурануани тази нагла липса на реакция бе недвусмислено изявление. Лордът се покашля.
— Добре ли си, лейди?
Мара се усмихна на учтивото му поражение.
— О, да, милорд. Ти добре ли си?
Мъжът в синьо се примири, върна се равнодушно и заговори със спътниците си. Кевин промълви приглушено:
— Един долу.
— Не — поправи го Мара, скрила облекчението си зад пърхащото ветрило. — Шестима долу. Лордът, който ме поздрави, е с по-висш ранг от другите, двама от които са негови васали. Другите трима са заклети съюзници и след като все още говорят помежду си, всички ще се подчинят на неговия избор.
Победата беше изразителна, защото с влизането си още и още лордове виждаха, че една от по-могъщите фамилии е приела позицията на Мара преди тях. Явно не желаеха да оспорят популярността й, защото й поднасяха поздравите си и заемаха местата си с различна степен на въодушевление.
След това в залата нахлу признатият бивш Боен вожд на клана лорд Беншай от Чековара. Шарените му халати се издуваха като корабни платна около внушителното му тяло. Потънал в дълбок разговор с един от съветниците си и уверен в своята значимост, той стигна до средата на стълбището към долния под, когато забеляза фигурата, заела полагащия му се трон.
Замръзна за един много кратък миг и очите на потъмнялото му лице се опулиха. После даде знак на бъбривия си съветник да замълчи и задвижи туловището си по останалите стъпала с изненадваща бързина, докато не застана срещу Господарката на Акома.