Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Старият лорд на Джингуай, който не беше помръднал през целия ход на събранието, стана. Гърбът му можеше да е превит от старостта, но тонът му беше твърд, когато извика:
— Мара! Обявявам Мара от Акома за мой Боен вожд!
Друг лорд се присъедини към призива му, последван от хор гласове от горните галерии. Изведнъж повечето в залата вече викаха и стъписан, лорд Беншай осъзна, че мнозинството от клана са на крака и поздравяват Мара. Най-сетне, след като вълнението започна да заглъхва, Господарката на Акома изгледа бившия Боен вожд.
— Беншай, предай жезъла.
Лордът на Чековара я погледна злобно. Поколеба се почти неразумно дълго, протегна късия дървен жезъл с изваяни церемониални фигури, обозначаващи ранга на Бойния вожд, и след като Мара прие символа на властта, я удостои с къс скован поклон и се оттегли до първия стол до подиума, мястото, запазено за втория най-могъщ лорд в клана. Другите се преподредиха съответно чак до стола, заеман преди от Мара. Владетелите с по-низши санове останаха по местата си.
След като редът се възстанови, Мара продължи:
— Всички вие ще бъдете сметнати за верни и предани приятели. От този момент насетне нека да се знае, че Хадама е отново клан и на име, и на дело. Защото, родственици, идат времена на изпитание, дни, пред които Нощта на кървавите мечове би могла да ни се стори дребно премеждие, ако не предприемем действия да ги предотвратим.
Спря и после отсече:
— Призовавам Честта на клана!
Тези официални думи предизвикаха вълна от стъписване. Лордовете възкликваха шумно, с изненада и ужас, защото с избора на фразата Мара невъзвратимо провъзгласяваше, че всичко, което предстои, засяга не само честта на Акома, а на целия клан. Никой лорд нямаше да се осмели на такъв ход по каприз или за нещо дребно, тъй като призивът обвързваше всяка фамилия в клана да застане с Акома. Ако Бойният вожд въвлечеше кланове в конфликт, стабилността на империята можеше да рухне. Не беше нужно да се напомня, че заплахата за обществения мир щеше да предизвика намесата на Великите. Повече от гнева на императора или дори от мъстта на боговете цураните се бояха от Събранието на магьосниците, чиито думи бяха закон.
Но Мара подклаждаше най-лошия страх: че може да прибегне до призив към клановата чест за свои лични цели.
— Първият дълг на клана Хадама е да служи на империята!
В изблик на облекчение всички в залата завикаха:
— Да! Да служи на империята!
— Казвам ви едно. Всичко, което ще предприема от този ден насетне, е не за славата на Акома, а в служба на империята. Вие, мои храбри и верни родственици, свързахте съдбата си с моята. Помнете думата ми, че каквото и да се случи, действам за доброто на всички.
Подмолните разговори замряха като при смяна на посоката на прилива. Мара подлагаше клана Хадама на ужасно бреме, защото с тези ритуални думи, „доброто на империята“, обричаше своя клан на курс, който можеше да свърши само с победа — или с пълно унищожение.
Но преди мърморенията да се слеят в общ протест, Мара продължи:
— От този ден всякакви партийни връзки извън клана приключват, освен тези със Синьото колело и Нефритеното око.
— Няколко лордове закимаха одобрително, докато други, заложили политическите си интереси другаде, се намръщиха недоволно. Но никой не я прекъсна. — Всички връзки с фракции извън клана трябва да бъдат известни на мен — настоя Мара. — Няма да принуждавам никого от вас да действа безчестно или да забрави клетвите си, но в предстоящите дни някои от нас ще разберат, че бивши приятели са се превърнали в най-жестоки противници. — Вдиша дълбоко и зачака някой да й се противопостави.
— Огледайте тази зала. Това е вашата фамилия, близките, на които можете да се осланяте. Древните кръвни връзки днес бяха подновени. Всеки тук, колкото и да е високопоставен, който вдигне ръка дори срещу най-низшия от моите родственици, вдига ръка срещу мен. Нашето кланово наследство беше пропаднало в разединение от поколения. Вече не. Защото който удари мой родственик, удря по мен. Армията ми беше раздвоена, милорди, и половината от воините ми под наскоро повишения Силов водач са в готовност да се отзоват на вашия призив. — Помълча, докато осмислят думите й, след което добави: — А когато предстоящите мрачни дни отминат, намерението ми е отново да се срещнем в тази зала и да не видим, че отсъстват лица между нас. Защото както майка птица шатра носи храна на малките си и разперва криле да ги прислони, така и аз ще бъда за вас тази, която храни семейството си и го защитава.