Убиецът на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-668-4
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убиецът на Шута». Краткое содержание книги:
Фиц не е забравил изчезналия си приятел, Шута, но покрай грижите за имението и семейството си така и не успява да го потърси. Внезапната поява на застрашителни бледокожи чуждоземци обаче хвърля зловеща сянка над миналото… и над бъдещето му.
За да защити новия си живот, бившият убиец трябва отново да поеме старата си роля…
Въздъхнах.
— Шън. Идва Зимният празник. Хановете са пълни. И ти ще се върнеш тази вечер в моя дом, където ще се приготвим да го отпразнуваме заради моята дъщеря. Няма да слушам, от който и да е от вас двамата, повече заплахи за напускане. Няма да го направите, защото съм дал думата си на човек, когото уважавам, че ще ви пазя.
Тя буквално беше зяпнала. Затвори уста с щракване и след това каза рязко:
— Беджърлок, как смеете да си въобразявате, че имате някаква власт над мен!? Лорд Сенч ви постави на мое разположение, за мое удобство и защита. Пратете си съобщението както и когато намерите за добре. Ще се погрижа лорд Сенч да ви постави на мястото ви.
И толкова. Кратко и ясно. Въпреки невниманието, с което Сенч бе изтървал името ми, не беше сглобила парчетата. Гледаше ме с гняв все едно очакваше да се смутя, да започна да се извинявам с поклони. Макар да бе незаконородена, беше уверена в превъзходството си над мен. Лант, макар също да беше копеле, беше признат от благороден баща и следователно ѝ беше равен.
Но не и момчето от гостилницата. Нито аз, нито Ридъл. Защото в нейните очи бях толкова низш, колкото и дъщеря ми.
— Шън. Млъкни. — Само това казах. Очите ѝ се присвиха и станаха студени и гневни. Почти ми се дощя да се изсмея, когато реши да упражни властта си:
— Не ти е позволено да ми говориш така? — предупреди ме тя тихо.
Почти бях измислил какво да отговоря, когато Ридъл се върна. Дойде с блюдата им с храна, ловко балансирани в едната ръка, и с халбите им със сайдер в другата. С две тупвания и пищен жест постави всичко на масата пред мен. В очите му имаше блясък, решимостта му да остави събитията от деня зад гърба си и да бъде весел. А след това решителната му усмивка изведнъж се смени с тревожно изражение и с въпроса:
— Къде е Пчеличка?
Прониза ме внезапна тревога. Изправих се.
— Не се е върнала. Много време мина. Ще ида да я потърся.
— Сайдерът ми изобщо не е топъл! — възкликна Шън, докато прекрачвах пейката.
29.
Мъгла и светлина
Тогава от искрящите мъгли, които ни обкръжаваха, изригна вълк, целият черно и сребро. Беше покрит с белези и смъртта искреше по него както вода искри по козината на куче, когато е преплувало през река. Татко ми беше с него и в него и около него, а аз така и не го бях съзнавала такъв, какъвто беше. От десетките му неизцерими рани течеше кръв и все пак, в сърцевината му, животът гореше като разтопено злато в пещ.