Убиецът на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-668-4
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убиецът на Шута». Краткое содержание книги:
Фиц не е забравил изчезналия си приятел, Шута, но покрай грижите за имението и семейството си така и не успява да го потърси. Внезапната поява на застрашителни бледокожи чуждоземци обаче хвърля зловеща сянка над миналото… и над бъдещето му.
За да защити новия си живот, бившият убиец трябва отново да поеме старата си роля…
Откъсна вниманието си от мен и беше все едно някой е дръпнал топло наметало от раменете ми в разгара на мразовита буря. Ококори слепите си очи и на покритото му с белези лице се изписа и ужас, и радост.
— Вълкът иде — възкликна просякът. — Зъбите му ножове са, а сълзите му — пръски кръв.
И тогава зрението ми угасна до онова, което човек може да види в дълбок сумрак, преди последната дневна светлина да погасне. Всички цветове бяха приглушени и придойдоха сенки, забулващи всички подробности. Помислих си, че ще умра. Всички възможности бяха скрити, ограничени до единствен миг във времето. Не можех да се движа. Животът се беше вцепенил, ограничен и бавен. Допреди миг времето беше безкраен океан, прострял се във всички посоки, и аз бях морска птица, свободна да кръжи и прехвръква от един миг към хиляди други възможности. Сега бях затънала в кал в една малка локвичка, борех се да оцелея поне секунда, сляпа за бъдещите последствия от всяко действие, което можех да предприема.
Спрях и оставих животът да се случва около мен.
30.
Сблъсък
Моят вълк ме учеше толкова, колкото аз учех него. Но колкото и да се стремеше, така и не успя напълно да ме научи да съществувам в настоящето като него. Когато прекарвахме тихи снежни нощи, проснати до камината пред уютен огън, вълкът нямаше нужда от разговор или свитък за четене. Просто се наслаждаваше на уюта, топлината и отдиха. Когато се надигнех, за да обиколя малката стая или да дръпна изгоряла клечка от въглените и да постържа разсеяно по камъните на камината, или да взема хартия и перо, той вдигаше глава, въздишаше и после отново я отпускаше, за да се отдаде отново на насладата на отдиха.
Когато ловувахме заедно, се движех почти толкова тихо като него и наблюдавах, винаги наблюдавах за трепване на ухо или мръдване на копито, онова малко движение, което ще издаде сърна, замряла неподвижно в храстите и изчакваща да я подминем. Ласкаех се от това, че съм напълно в настоящето, настроен изключително за лова. И толкова напрегнат бях в това наблюдаване, че се стрясках, когато, с един скок и разтърсване, Нощни очи убиваше свил се заек или сгушила се яребица, които бях подминал. Винаги му завиждах за това. Беше отворен за цялата информация, която му предлагаше светът — миризма, звук, почти незабележимо движение или просто докосването на живот до усета му за Осезание. Така и не постигнах способността му да се отварям към всичко, да усещам всичко, което се случва около мен, всичко наведнъж.