Убиецът на Шута

Защото Пчеличка имаше правото на това. Момичетата не трябва да удрят, за да наранят. Но исках ли да я науча на този вид бой от примера на Шън, с потвърждението на Лант?

— … ваша работа е да се оправите, не моя или на Лант. Не ви ли притеснява, че той ме обиди? И Лант? Слушате ли? Холдър Беджърлок!

Щом изрече името ми, се върнах в продължаващия разговор. Но не се обърнах към нея, а към Фицбдителен. Умът ми се вкопчи в един особен къс информация, която ми трябваше.

— Колко восъчни таблички искаш да купиш?

Шън въздъхна раздразнено, че я пренебрегвам. Не ме интересуваше изобщо. Фицбдителен изглеждаше изненадан от обрата на разговора. Започна да увърта и заподозрях, че се бои от бюджетно ограничение.

— Търговецът няма много. Двойните, сигурен съм, може да се споделят съвсем лесно от братя и сестри ученици и…

— Ще купим каквото има. — Леко се отдръпнах от масата. Наблюдавах вратата на хана в очакване Пчеличка да се върне. Изведнъж се притесних за всичките кестени и сладки, които беше изяла. Добре ли беше? — Ще запазя една за Пчеличка; аз ще се заема с образованието ѝ. Смятам, че не си подходящ да я учиш.

Той се вторачи в мен. В погледа му имаше нещо много детинско. Унижение и паника, отчаяние и стъписване се бореха да овладеят лицето му. Нито едно не надделя, тъй че само ме гледаше втренчено. Ако залогът не беше Пчеличка, може би щях да съжаля, че му причинявам това. Лант заговори много внимателно:

— Ако съм ви оскърбил по някакъв начин или съм се провалил в преценката ви, сър, аз…

— Да — прекъснах го. Не изпитвах съжаление или угризение. Той беше ли съжалил Пчеличка, когато я бе укорил и унижил пред другите деца?

Долната му устна потрепери. После лицето му замръзна.

— Щом се приберем, веднага ще си опаковам нещата и ще напусна Върбов лес.

Позьорството му ме отегчи.

— Не. Колкото и да ме дразните и двамата, не мога да позволя това. Все едно колко го желая, трябва да останете във Върбов лес. Разбрах, че никой от двама ви не е подготвен да учи или да защитава детето ми. Как тогава си въобразяваш, че мога да сметна, че си готов да защитиш себе си? Фицбдителен, можеш да продължиш усилието си да учиш другите деца. А аз ще бъда твоят инструктор в боравене с брадвата и с меча, и как да уважаваш всеки човек, който може честно да те погледне в очите. — Още от времето ми щеше да отнеме, но поне можеше накрая да го направи годен да пази себе си. А Шън? Погледнах я, с наскърбеното ѝ царствено достойнство. — Ще помоля иконом Ревъл да се погрижи да бъдеш обучена в онова, което най-вероятно ще ти спечели съпруг. Преценявам, че няма да е танцуване или пеене, а ръководенето на домакинство в рамките на бюджет.

Тя ме изгледа хладно.

— Лорд Сенч ще чуе за това!

— Несъмнено. И то от мен, още преди писмото ти да е стигнало до него.

Тя присви очи като котка.

— Няма да се върна във Върбов лес. Още тази нощ ще взема стая тук в Крайречни дъбове и ще пребивавам тук, сама. А вие ще отговаряте пред лорд Сенч за напускането ми.