Боен клуб [bg]

В замъка подовете са изгнили и се изкачваш по каменните стъпала, а мракът се сгъстява отвсякъде все повече и повече с всяко стъпало нагоре. Всички мълчат при изкачването и пред традицията на този малък бунтарски акт.

— Чуй ме — казва Тайлър. — Отвори очи.

— В древни времена — продължава той — човешките жертвоприношения са се правели на хълм над река. Хиляди хора. Слушай ме. Принасяли са ги в жертва и горели телата на клада.

— Можеш да плачеш — казва Тайлър. — Можеш да отидеш до мивката и да изплакнеш ръката си с вода, но първо трябва да проумееш, че си глупав и ще умреш. Погледни ме.

— Някой ден — казва Тайлър — ще умреш. И докато не го разбереш, за мен си безполезен.

Ти си в Ирландия.

— Можеш да плачеш — казва Тайлър, — но всяка сълза, капнала върху люспите луга на кожата ти, ще те изгори и ще ти остави белег от цигара.

Направлявана медитация. Ти си в Ирландия, лятото след като напусна колежа — може би тогава за пръв път ти се прииска анархия. Години преди да срещнеш Тайлър Дърдън, преди да се изпикаеш в първия си crème anglais9, си научил за малките бунтове.

В Ирландия.

Стоиш на площадка на върха на стълбището в замък.

— Можем да използваме оцет — казва Тайлър, — за да неутрализираме изгарянето, но първо трябва да се предадеш.

След като стотици хора били принесени в жертва и изгорени, казва Тайлър, гъста бяла гной започнала да се процежда изпод олтара надолу към реката.

Първо трябва да достигнеш дъното.

Намираш се на площадка в един замък в Ирландия. Под ръба на площадката зее бездънен мрак, а пред тебе, на една ръка разстояние в тъмното, има скална стена.

— Дъждът — казва Тайлър — валял върху изгорялата клада години наред. Години наред изгаряли хора, дъждът се просмуквал през пепелта и се превръщал в разтвор от луга, а лугата се смесвала със стопената мас на жертвите и изпод олтара се процедила гъстата бяла гной на сапуна и потекла надолу по хълма към реката.

И ирландците около тебе с техните малки бунтове в тъмното — те се приближават до края на площадката, застават на ръба на бездънния мрак и пикаят.

А после те подканят — давай, изпикай луксозната си американска пикня, гъста и жълта от прекалено много витамини. Гъста, скъпа и непотребна.

— Това е най-великият момент в живота ти — казва Тайлър, — а ти си кой знае къде и го пропускаш.

Ти си в Ирландия.

О, и ти го правиш. О, да. Да. И подушваш амоняка и дневната доза витамин Б.

Когато сапунът изтекъл в реката, казва Тайлър, след хиляди години убийства на хора и дъждове, древните люде открили, че дрехите им стават по-чисти, когато ги перат на това място.

Пикая върху Камъка от Бларни.

— Ебаси — казва Тайлър.

Пикая в черните си панталони със засъхналите петна от кръв, които шефът ми не можа да преглътне.

Ти си в къща под наем на Пейпър Стрийт.