Ръката на пророка [bg]

О’Брайън престана да се разхожда и рязко се завъртя към нея.

— Ако е истина ли?!

— Стига, Томи, това трябва да е някаква хитра измама. — Археоложката се опита да се усмихне. — Нали разбираш, нещо като палеографски Пилтдаунски човек11?

— Говори каквото щеш. Кат, обаче резултатите от анализите на Иън са категорични. Както и геологическите изследвания на Ема.

— Значи просто да повярваме, че този монах е най-великият гадател, така ли? Някаква Касандра в расо?!

Том отиде при прозореца, открехна го и седна на перваза.

— Палеографски Пилтдаунски човек, казваш? Касандра в расо? — Бръкна в джоба на ризата си, извади цигара, запали я и издуха дима през прозореца.

Катлийн се намръщи.

— Знаеш, че не бива да пушиш тук. Може да се получи контаминация…

— Нали отворих прозореца! А и в момента хич не ми пука за контаминациите. Имам нужда от цигара. Не се заяждай с мене, много те моля!

Тя сподави усмивката си. Колегата й имаше навика да се самонавива и това винаги я разсмиваше.

— Обичайният ти досаден скептицизъм, Кат, този път е напълно понятен. И на мене ми е трудно да повярвам. — О’Брайън отново дръпна от цигарата и продължи: — Тъй де, как е възможно този монах от девети век просто да вижда бъдещето? Всичко се обръща надолу с главата, като се замислиш. Обаче ако наистина смяташ това нещо тука за измама, ти си криеш главата в пясъка.

Пое дълбоко цигарения дим и го издиша към тавана.

— След като Иън занесе пробите в Лондон, ние с Майкълсън прочетохме и други откъси. Броихан не е сбъркал нито веднъж. Всяко негово предсказание е абсолютно вярно.

— От думите ти излиза, че въпросът е решен и този кодекс е автентичен.

— Прочети отчета на Ема, по дяволите! И заключенията на Иън. Автентичен е! И това не са ти дрънканици като ония на Нострадамус, който се с подсигурявал с шантави метафори, дето всеки може да тълкува както му дойде! — Професорът заразмахва цигарата. — Дяволите да го вземат, този майстор на измамата никога не е обвързал така наречените си пророчества с твърда дата. Броихан, от друга страна, всеки път посочва точната година и предсказанията му са максимално ясни, като имаш предвид, че са пречупени през призмата на човек от девети век. Завладяването на Ерусалим от кръстоносците, откриването на Америка от Колумб, възкачването на кралица Кристина на шведския трон през хиляда шестстотин трийсет и втора.

Катлийн поклати глава.

— Пълна лудост. Искам да кажа…

— Господи, та той е предсказал даже откриването на метода на крайните разлики в диференциалното смятане от някой си Тейлър през хиляда седемстотин и петнайсета. За да проверя, се наложи да се обадя на Фред Уолтърс в математическия факултет на Харвард. Броихан се оказа прав, естествено. Абсолютно винаги е прав.