Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]

— Добър ден, Жан-Марк.

— Добър ден, татко — отвърна Жан-Марк.

И веднага се обърна към брат си. Даниел прочете в очите му мъчително безпокойство. „Ти нарочно си устроил това! — казваше му сякаш Жан-Марк. — Знаел си, че ще дойде тук!“ Даниел устоя, без да трепне, на този тежък от упреци поглед. Как можеше Жан-Марк да не разбере, че тази история е смешна, че за него сега беше моментът да се прояви като мъж, а не като нервен хлапак, жертва на въображението си?

Филип се беше приближил до люлката.

— Нали е очарователна? — попита Франсоаз.

— Безкрайно очарователна — каза той.

Тонът му беше условен, едно фалшиво любезно изражение покриваше като маска лицето му.

— Изненадан съм, че Карол още не е тук! — каза той, като си възвърна надменния тон.

— Сигурно ще се забави! — каза Мариан Совело. Такова движение има в Париж!

Жан-Марк пак облече пардесюто си.

— Какво? Отиваш ли си вече? — извика Даниел с мъка.

— Имам работа — каза Жан-Марк.

— Недей, моля ти се! Току-що дойде! Остани още малко!…

Жан-Марк поклати отрицателно глава. Лъжеше, това бе очевидно. Един поглед, една само дума на баща му беше достатъчна да го задържи. Но лицето на Филип беше каменно. Жан-Марк се измъкна незабелязано. Едва се чу как затваря вратата. Даниел не знаеше на кого трябваше повече да се сърди — на баща си или на брат си, че се провали опитът му за одобряване. Около него се водеше толкова банален разговор, че за миг му стана безинтересно и погледна през прозореца. Видя Карол да прекосява градината. Беше облечена в светлобежово манто с яка, гарнирана с лутър. Беше ли срещнала Жан-Марк пред оградата на клиниката?

— Ето — каза Даниел, — още една гостенка за нас.

Филип вдигна глава и погледът му се изостри.

— Кой е? — попита Дани.

— Карол — каза Даниел.

— Аха! — измърмори Филип.

Последва дълго мълчание. Филип почувства да се съсредоточават върху него погледите на сина му и на дъщеря му. Но тяхното мнение не го интересуваше. Настръхнал, той чакаше появяването на Карол. „Тя трябва да е срещнала Жан-Марк по пътя — мислеше си той. — Какво ли е изпитала при тази среща? Толкова ли съм наивен! Сякаш не са се виждали без мое знание! Ами Ксавие Болийо тогава? Единият не пречи на другия. Тя е толкова развратна, че може да ги върти и двамата. И мене също!“ Беше толкова привикнал с тези изблици на гняв, че очакваше последицата като хронично болен човек, който в началото на кризата предварително знае през какви фази ще мине до края на пристъпа. За стотен път си казваше, че е идиот, задето не се осведоми по-добре за поведението на жена си, да я проследи при нужда. Имаше специалисти за тази работа. Не, няма да се унижи до тези начини. Всъщност ако бъде напълно информиран, няма ли да страда повече?