![Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/2/vlneniya-krayat-na-ejgletierovi-bg-download.jpg)
Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]
- Автор: Труайя Анри
- Серия: Ейглетиерови #3
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Христо Г. Данов
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]». Краткое содержание книги:
— Че какво?… Това е целият учебник по психология, ако започнеш оттам! Въображението, науката…
— Нищо не си разбрал! Не е трябвало да се занимаваш с въображението!
— Трябваше…
— Не…
— В края на краищата, драги мой…
Даниел престана да упорствува, осъзнал, че е прекалил по вина на шурея си, който не разбираше нищо от лъчезарната тържественост на момента. Лоран извади цигари и му подаде пакетчето. И той щеше да вземе, но Дани се намеси:
— Ах, не! Няма да пушите в стаята на Кристин!
Шарл Совело стана: не можеше да остане повече, чакали го в службата. След като той си отиде, Мариан Совело се разшета из стаята, подреди един вграден шкаф и седна отново на мястото си. Дани взе ръката й върху одеялото и стисна пръстите й, като се вгледа втренчено в очите й. Даниел намери, че тя прилича на малко безпомощно момиче. Несъмнено Даниела имаше повече нужда от майка си, отколкото от него. Наистина беше естествено след първото раждане жената да се обърне към тая, която я беше родила. Висцералната сложност се предаваше от едно поколение на друго. Но той съвсем не изпитваше чувството, че е изоставен. Всъщност скучаеше малко в този затворен, тапициран с памуци стерилен свят, предназначен изключително за жени. За да прикрие смущението си, той се наведе над люлката. Мъчеше се да бъде нежен, а забеляза, че таи в себе си само някакво тревожно и приятно любопитство, едно сдържано удивление. Случаят беше интересен най-вече от философска гледна точка. Там, където доскоро не е имало нищо, изведнъж се появява едно същество. Цяло, напълно комплектувано — уши, коси, нокти, пол — то беше изплувало от страхотния катаклизъм на раждането и сега живееше с малките си вени, с миниатюрния черен дроб, с мъничкото си сърчице, което пулсира, със зародиша си от сиво вещество и може би с цялата карта на своето бъдеще, окачена в дълбочините на неговата материя. Живееше, без да беше пожелало живота, с разкъсани гърди от този нов въздух, който нахлуваше при всяко вдишване. То живееше — обещание за радост и мъка на себе си и на другите. Изведнъж една луда идея възпламени Даниел. Дани имаше право: днес във всичко трябваше да успява. И най-напред одобряване в семейството! От толкова дълго време беше мислил за него! Какъв по-добър случай от това раждане, за да свърже баща си и брат си? То се разбира, че няма да ги предупреди за срещата, която им подготвяше.
Пред люлката те ще забравят, че се ненавиждат, ще паднат един друг в обятията си. Усмивка разтегна лицето му.
— За какво мислиш? — попита Дани.
— Ще съобщя по телефона новината на нашите — каза той.
— Как? — извика Мариан Совело. — Нима още не сте направили това?
Имаше телефон до леглото. Даниел вдигна слушалката и се замисли: от кого да започне? Докато срещата между баща му и брат му беше желателна, то на всяка цена баща му не трябваше да срещне майка му. Не беше ли странно, че при всяко голямо семейно събитие въпросите на вътрешна междуособица замъгляват радостта на Ейглетиерови? Гласът на телефонистката от вътрешната централа го измъкна от размишлението. Изненадан, той даде най-напред номера на баща си.
Санитарката донесе един стол за Франсоаз. Жан-Марк и Лоран седяха върху перваза на прозореца. Дани, малко трескава, беше със зачервени бузи и блестящ поглед. Около нея няколко букета с едри цветя и сладникав аромат пъстрееха в чудновати вази. „Цъфнала е като кинозвезда!“ — беше казала санитарката. „Тя навярно — мислеше си Даниел — повтаря този израз от стая в стая“. Обаче му се искаше да вярва, че дори за тази жена, която обикаля родилките от сутрин до вечер, Дани беше необикновено приятна за гледане и за обслужване. Франсоаз съвсем се обърка от бебето. Двадесет пъти Мариан Совело и тя се бяха надвесвали над люлката. В действителност всички жени навярно се чувстват засегнати в корема от едно раждане. Бащината любов беше отражение, майчината любов — инстинкт. Ще изучават ли по философия тая глава за чувствата, произхождащи от детеродните функции? Даниел беше чел в някаква книга, че морските кончета се увиват около тялото на женската, когато тя снася яйцата си, че мъжките сьомги помагат на женските в издълбаването на дупка, в която хвърлят хайвера, но че при костенурките и крокодилите бащата не се грижи за отглеждането и възпитанието на малките. Всичко това ставаше пленително, когато човек се мъчеше да си изясни човешката психология чрез психологията на животните.
Далеч от тия проблеми, Жан-Марк разговаряше с Лоран за състезателните автомобили. Безгрижието на тези двама изумяваше Даниел. По всичко изглежда, човек трябва да бъде съпруг и баща, за да изпита и меда, и горчилката на живота. Лоран сви ръка и погледна часовника си. Дано той не даде знак за тръгване! И Жан-Марк ще се възползува, за да се измъкне! А беше едва четири часът и четвърт. Даниел беше казал „четири часа“ на баща си и „шест часа“ на майка си. Дано баща му не бъде задържан в кантората и срещата с Жан-Марк да се провали. Подобен случай няма да се повтори! Всичко беше налице — обстановка, събитие, присъствие на симпатични свидетели. Единствената сянка в картината — отсъствието на Маду. Тя беше изревала от радост по телефона, като научи новината. Но трябваше време, докато дойде от Тюке — щеше да пристигне едва късно вечерта. В перспектива още една сцена на разнежване. Изведнъж Жан-Марк скочи на крака. Загрижен, Даниел прошепна: