Един от 100 [bg]

— При отрязването на главата не изтича ли кръв? — попитах и потърках една в друга премръзналите си длани.

— Щом сърцето спре, престава да изпомпва кръв. На мястото на убиеца щях да пъхна хавлиена кърпа под шията, за да попива течността, и да отстраня главата. После я увивам в същата кърпа, пускам я в чанта за боулинг и си тръгвам по живо, по здраво.

— Супер, стига да не грабнеш тази чанта, като тръгнеш да играеш боулинг. Имаме ли някакво послание?

— Чудех се кога ще попиташ. — Хъмбри смъкна още по-надолу слиповете на мъртвия. Видях познатите ситни буквички, но този път надписът беше на два реда. Първият гласеше: „Пречуках четири курви. Четири курви. Пречукани курви. Четири курви. Пречукани курви. Четири курви. Пречукани курви.“ На втория ред беше написано: „Плъхове Плъхове Плъхове Ха Ха Ха Плъхове Плъхове Плъхове Плъхове Ха Ха Ха Ха Ха Ха“.

Побиха ме ледени тръпки.

— Пак говори за курви — промърмори Хъмбри. — Вие, момчета, поразпитахте ли насам-натам?

Кимнах. Свързахме се с отделите за борба с порока и „Убийства“ във всички полицейски управления по крайбрежието на Мексиканския залив, направихме справка във федералната база данни. Оказа се, че в нашия район няма убийство, чийто извършител не е заловен, или е извършено по този начин. Накратко, имахме честта да разследваме уникален случай.

Хъмбри посочи втория ред:

— Според вас какво означават тия бръщолевения?

— Откъде да знам? Струва ми се, че ни се надсмива, Бри.

Той стисна клепачи:

— Божичко, всичко друго, не и това!

Предизвикателствата, отправени от убийци-психопати, бяха кошмарът на всяко ченге. Означаваха, че престъпниците са сигурни в неприкосновеността си. Някои наистина бяха недосегаеми, особено ако притежаваха стоманени нерви, необходими да отрежеш глава с прецизността на хирург и да оставиш послание, написано с красиви букви. Извергът можеше да живее навсякъде, да бъде чистач, учител, управител на банка.

Хъмбри добави, че според криминолозите смъртта е настъпила приблизително преди два-три часа.

— Ще огледам жилището — каза Хари. — Дано научиш нещо от жената. Гадже ли е на убития?

— Годеница. Сали смята, че е „чиста“.

— Значи е така — кимна той и закопча сакото си. — Да му се не види, тук е по-студено отколкото в гробница.

Тръгнах обратно по коридора да разпитам годеницата; изтръпвах при мисълта какъв ще остана в паметта й. Веднъж на касата в супермаркета се озовах зад жена, която бях разпитвал във връзка с убийството на дъщеря й. Когато погледите ни се срещнаха, тя пребледня като платно, замяука като котенце и избяга, без да вземе покупките си. И сега беше същото — появявах се пред младата жена в най-ужасния момент от живота й; надявах се след тази вечер да бъда заличен от съзнанието й, а когато нощем с писък се събуди от кошмарните си сънища, да не види лицето ми.

— Моите съболезнования, госпожице Нотс. Аз съм детектив Карсън Райдър. В състояние ли се да отговорите на няколко въпроса?