Един от 100 [bg]

— След като недоразумението се изясни, може ли да преминем по същество, детектив Райдър? — подигравателно попита Хайръм.

Нямах избор, освен да кимна. Погледнах крадешком към Скуил — поглаждаше брадичката си и усмихнато се взираше през прозореца. Началникът се обърна към Хари:

— Били сте и на двете местопрестъпления, Нотилъс. Какво е впечатлението ви?

— И двата пъти бях зает с разпити на свидетелите, сър, затова е най-добре да отправите въпроса към детектив Райдър.

Верният ми партньор ми помагаше, образно казано, отново да възседна коня. Давах си сметка, че сега не е моментът допълнително да възбуждам гнева на шефа, затова, без да се заяждам, само изредих фактите.

— Този тип е адски хладнокръвен — отбеляза Роуз Бланкъншип. — Имаш ли някакво предположение за посланията?

Набързо нахвърлях теориите, върху които с Хари си бяхме блъскали главите — анаграми, астрологически символи, елементарни буквени кодове; всички ми се струваха далеч от целта, но едно бе сигурно — убиецът се е чувствал в безопасност и е владеел положението.

— Предлагам да „сглобите“ събитията, които според вас са довели до извършване на престъпленията, детектив Райдър — каза Хайръм.

Кимнах и заговорих, като се стараех да се изглеждам уверен и спокоен като водещ на новинарските емисии по телевизията:

— Извършителят е дошъл в осем сутринта, сигурен съм, че срещата е била уговорена по телефона. Нахвърлил се е върху Дюшам и го е убил. Засега не се знае по какъв начин е причинил смъртта му. С помощта на много остър инструмент е обезглавил жертвата — криминалистите ме увериха, че „операцията“ може да бъде извършена за по-малко от шейсет секунди. Преди това обаче е посветил около десет минути на изписване на посланието…

— Преди обезглавяването ли? — прекъсна ме Скуил, прилагайки любимата си тактика да подхвърля въпроси, които изваждат от равновесие. Разбира се, никога не я пускаше в действие, когато говореше с някой началник — в подобни случаи си мълчеше и попиваше всяка дума.

Отговорих, като се стараех да не издам раздразнението си:

— Установи се, че на няколко места писецът е засегнал капилярите. Липсата на кръвоизливи доказва, че сърцето е било спряло.

— Казахте, че са му били необходими около десет минути за изписване на посланието. Как стигнахте до това заключение? Или го научихте от криминалистите.

— Не, сър. Проведох независим експеримент…

Скуил победоносно кимна, сякаш ме беше хванал в нагла лъжа. Хари отново страдалчески изпъшка.

— Детектив Райдър, вярно е, че засега се налага да налучкваме, но държа при определянето на времето за извършване на определено деяние да се осланяме на авторитетното мнение на хората от криминологията.

— Смятам, че експериментът може да се приеме като доказателство — заявих. Искрено съжалявах, че късам нервите на моя партньор, но преди съвещанието нямах време да го осведомя какво съм сторил.