Един от 100 [bg]

— Да се възползваме, братко — промърморих.

Приближихме се до широката веранда — на една от белите колони се подпираше детектив Уорън Бласингейм от Трето управление, което отговаряше за опазването на реда и закона в този район на града. Бласингейм пушеше цигара и зяпаше дърветата.

— Какво се е случило, Уорън? — попита Хари.

Онзи прокара пръст по гърлото си:

— Само това знам.

— Не си ли влизал?

— Не. Вътре са само криминалистите, хората от „Съдебна медицина“ и Харгрейвс. Тя е приела обаждането — провлечено изговори Бласингейм и се изплю на моравата. — Ние нямаме право да влизаме, докато не дойде Скуил. Може би същото се отнася и за вас, макар че според правилника на СОППЛ вие ще ръководите разследването.

— Все едно не си ми го казал — подхвърли Хари, двамата прекосихме верандата, застанахме пред входната врата. На нея имаше емблема, думите, които я обкръжаваха, образуваха фразата „Дизайнерско бюро Дюшам“. На прозорчето имаше лепенка с надпис „Охранява се от Дженикнс Секюрити“. Къщата не беше непристъпна като Бастилията, но влизането с взлом в нея не изглеждаше лесна работа. Щом прекрачихме прага, се озовахме в малка приемна, издържана в пастелни тонове и недвусмислено подсказваща, че е обзаведена от дизайнер — абстрактни картини в тоналността на платната на Шагал, осветени от специални лампи, голямо синьо кожено канапе, стол от дърво и платно, който повече приличаше на хвърчило отколкото на приспособление за седене. Усетих лека миризма на дезинфектант или на почистващ препарат.

— Голям клинчар, а? Спокойно можеш да си изстудиш бирата — отбеляза партньорът ми, пристегна вратовръзката си. Тръгнахме по коридора; чух приглушени ридания в стаята вляво, предпазливо отворих вратата. Слабичка жена седеше до масата заедно с полицай Сали Харгрейвс. Сали първа беше пристигнала с патрулната кола на местопрестъплението. Говореше тихо, окуражаващо стискаше китката на непознатата. Като ми видя, се приближи до вратата и прошепна:

— Черил Нотс, годеницата на убития. Работи като стюардеса, отсъствала е три дни. Върнала се преди около петдесет минути и заварила годеника си Питър Едгар Дюшам мъртъв в ателието му.

— Какво мислиш за нея? — попитах, осланяйки се на прочутата интуиция на Сал, наричана от някои „магия“.

— Залагам си фермата, че е невинна. Направо е съкрушена.

Както вече споменах, „магията“ на Сали се състои в умението й за секунди точно да преценява хората. С течение на времето почти всички ченгета развиват способността моментално да разбират кога ги лъжат, но някои са буквално гениални. Толкова се доверявах на преценката на Сали, че веднага зачеркнах годеницата от списъка на заподозрените.

— Смяташ ли, че ще можеш да я успокоиш достатъчно, та да я разпитам след няколко минути?