Рейн-сан: Сеч [bg]

Прекарахме цял час само на нейната изложба. Останах удивен от познанията й за историята на изкуството и още повече от задълбоченото й разбиране за културните сили, довели до създаването на изложените творби.

— Какво още да ти покажа? — попита тя, когато излязохме в коридора. — „Дзен свитъци от периода Камакура“? „Укийо–е3 от периода Едо“? „Зората на японското изкуство“?

Усмихнах се.

— Когато ме водеше тук като малък, майка ми винаги ми задаваше същите въпроси. И аз винаги й отговарях, че искам да разгледам мечовете и доспехите.

Мария се засмя.

— Кой знае защо, ми е лесно да си го представя. Но в момента ремонтират залата „Одеждите на военния елит“ и експонатите временно са в хранилището. Все пак мога да ти ги покажа, ако искаш.

Слязохме по стълбището в мазето. За разлика от горните етажи, тук коридорите бяха тесни, таваните — ниски, и осветлението — оскъдно. Тази част от музея явно не беше предназначена за масова публика. Завихме в дъното на коридора и Мария пъхна ключ в обикновена ключалка на обикновена врата. После натисна електрическия ключ и аз я последвах вътре.

Помещението приличаше на пещера, в която са скрити съкровища — отрупани с артефакти лавици, грижливо подредени картини и щампи, безброй сандъци, съдържащи кой знае какво. Навлязохме в напомнящото на лабиринт пространство и накрая стигнахме до ъгъл, пълен с мечове и доспехи, които не бяха затворени зад стъклени витрини и бяха напълно достъпни.

— Не ви ли е страх, че някой може да ги открадне? — смаях се от привидната им незащитеност.

Тя сви рамене.

— Има нощна охрана. Пък и това е Япония. Някога чувал ли си за… ммм… обир в тукашен музей? А и никой външен човек не знае къде се съхраняват предметите, които не са експонирани. — Мария вдигна вежди. — Вече знаеш и ти, така че ако нещо изчезне, ще е ясно кой го е взел.

Отидохме при мечовете. Бяха десетина, всеки на дървена подставка. На горното ниво лежаха ножница коширае и ръкохватка цука, което предполагаше, че мечът е във вътрешен покой. Но разкошните лакирани ножници и ръкохватките цукаито, изработени от коприна и шагрен от кожа на риба скат, бяха само за бой. Самите оръжия се съхраняваха на долното ниво на стойките в ишрасая, обикновена дървена ножница, в която беше прибрано острието с монтирана дървена ръкохватка. Наблизо имаше някакви бели дрехи и две стъкленици, навярно с чоджи — смес от минерално и карамфилово масло и барут, предпазваща стоманата от ръжда и плесен. Тези мечове бяха невероятни и се зарадвах да видя, че се грижат добре за тях.

— Спомняш ли си някой от тях? — попита Мария. — Те са много отдавна в музея.