Рейн-сан: Сеч [bg]

В отговор старецът също леко се поклони.

— Къде сте следвали?

— Честно казано, господине, моето образование е главно… неформално. — Уместен начин да характеризирам наученото като войник и наемник.

— Хм, да, значението на формалното образование понякога се преувеличава. Самата Мария–сан е чудесно доказателство за това. Но как сте с английския? Той трябва да е на най–високо ниво, понеже ще водите групи. Не само туристи, имайте предвид, но също и видни гости. Националният музей е прозорец към японската душа, нали разбирате? Това е първото впечатление за много изтъкнати гости на нашата страна… — Тук директорът направи пауза и се вторачи в изтърканите ми дънки и износените ми обувки. — … И това първо впечатление трябва да е добро. С интернационализирането на нашата икономика, това е изключително важно.

— Израснал съм в Япония и Америка, господин директор. — Щеше ми се да си бях изгладил ризата, макар и само заради приличието. — Владея английски също толкова добре, колкото и японски.

— Добре, много добре. Иска ми се да можех да кажа същото за себе си, но английският ми е на толкова ниско ниво, че почти не мога да го използвам. Ето още една причина, поради която музеят се нуждае от помощта на млади, отворени към света хора като Мария–сан. Е, сега ви оставям на нея. — Куросава я погледна и просия. — Мария–сан, той е много симпатичен младеж.

Ние се поклонихме и излязохме.

— Не го ли хареса още от първия момент? — попита Мария, докато излизахме иззад стълбището.

— Изглежда… много мил.

— Обожавам го. Преди десет години той рискува да ме назначи в музея, въпреки че нямам докторска степен, и така всъщност ми спаси живота.

Заобиколихме група туристи и се заизкачвахме по стълбището.

— Доста силни думи за едно назначаване на работа — отбелязах аз, като се чудех дали Мария не си мисли, че прави нещо подобно за мене.

— Е, не буквално. Но по онова време имах нужда тъкмо от това. И оттогава винаги ме е подкрепял.

Стигнахме горе и влязохме в една от изложбените зали, „Модата през периода Едо“, в която бяха изложени поразителни официални копринени кимона. Мирисът на старо дървено дюшеме, отекването на стъпките под високия таван… всичко това кой знае защо ме натъжаваше. Може би защото усещах, че при предишното си идване съм бил още съвсем невинен. И далеч не толкова самотен.

— Започнах като обикновена екскурзоводка — тихо каза Мария, докато обикаляхме. — Първият екскурзовод гайджин в музея, защото владея английски, италиански и японски. И малко френски и немски от университета. Но директорът Куросава ми възлага все нови и нови отговорности. В края на тази седмица откриваме нова изложба, на която съм куратор, „Съкровищата на замъците Азучи и Ниджо“ — колекция от плъзгащи се врати и сгъваеми паравани, изобразяващи замъците в края на периода Сенгоку. Със записани на касети мои беседи на италиански и английски и каталог, написан от мен. Никога нямаше да мога да го направя без директора Куросава.