Жените, които го познаваха [bg]

– Здравейте. Казвам се Себастиан Бергман.

– Знам. – Тя не му се усмихваше. Затвори папката, върху която работеше, и се втренчи в него. Той не можеше да разбере дали Форс е само изненадана, че го вижда, или и раздразнена. Това определено беше нещо.

– Вие ли сте Вероника Форс?

– Да – троснато отговори тя.

– Дошъл съм за лекцията, която планирахме преди известно време. – Себастиан извади договора от вътрешния си джоб и го сложи пред нея. – Това е подробно въведение към изготвянето на профил на престъпник.

Форс взе договора и го погледна.

– Но това е било преди десет години.

– Нещо такова. Помислих си, че може би все още проявявате интерес. Материалът е актуален. – Себастиан отново се усмихна колкото можеше по-мило.

– Шегувате ли се? – Форс махна очилата си за четене и го погледна.

– Не. Когато се шегувам, съм много по-забавен. Мога да бъда доста остроумен. – Той пак се усмихна. Тя – не. В очите й имаше нещо познато.

– Кажете ми една основателна причина защо да водя този разговор с вас. Все още ли се занимавате с изследователска работа? Изведнъж изчезнахте от лицето на земята, а сега се появявате и искате да уважим договор отпреди десет години.

Себастиан реши да престане да се усмихва. Тази тактика се бе оказала напълно неуспешна с жената, която гневно се беше втренчила в него. Тя започваше да го дразни. В края на краищата, Форс беше поискала услугите му. Експертното му мнение и богатите му познания. Той все още ги имаше. Малко уважение не би било излишно.

– Аз все още съм най-добрият специалист по изготвяне на профили на престъпници в Швеция. Мога да ви обещая, че няма да останете разочарована, макар напоследък да не съм много активен в академичния свят.