Жените, които го познаваха [bg]

Ваня и Били се събуха и влязоха в апартамента. В единия ъгъл на дневната имаше малка кухня, обзаведена с канапе и монтиран на стената телевизор, а в другия – бюро със старателно подредена купчина учебници и канцеларски стол. Абсолютно обикновен студентски апартамент, ако не бяха големите, подобни на витрини табла, окачени на стената над канапето. Зад стъклото на всяка имаше пеперуди и молци, между шест и осем, ако бяха големи екземпляри, и между петнайсет и двайсет, ако бяха по-малки. Ярко оцветените им крила бяха разперени във вечно замръзнал размах. Ваня позна няколко и знаеше имената на две – пауново око и жълта пеперуда. Не знаеше дали останалите се срещат в Швеция.

– Какво искате?

Карл беше излязъл от спалнята и бе затворил вратата. Скръсти ръце на гърдите си и се втренчи в двамата полицаи. Ваня погледна Били и забеляза, че и той е заинтригуван от изложените насекоми.

– Идваме във връзка с писмото, което сте изпратили на Едвард Хинде преди няколко седмици – обясни тя и седна на канапето. Били се облегна на стената на кухнята.

– Така ли? – Карл завъртя канцеларския стол и седна. На лицето му беше изписана озадаченост.

– Защо му писахте? – попита Ваня.

– Исках да се свържа с него.

– Защо?

– Надявах се, че може би ще изяви желание да ми помогне с проучванията.

– По практическа философия?

– Да. Защо това интересува полицията?

Ваня не отговори. Колкото по-малко знаеше Карл за повода за посещението им, толкова по-малко вероятно щеше да бъде да нагоди отговорите си. Били си мислеше същото и смени темата.

– С какво се занимава практическата философия? Какво може да работите с такава специалност?

Карл се обърна, погледна Били и се усмихна.

– Защо? Омръзна ли ви да сте ченге?

– Философията не е ли чисто теоретична наука? – продължи Били, сякаш не чу въпроса. – Какво прави практическият философ? Ходи да проповядва? Води вечерни курсове?

– Не е необходимо да се заяждате с мен само защото не разбирате.

– Съжалявам, просто съм любопитен.

Изражението на неудоволствие на лицето на Карл даде ясно да се разбере, че извинението не е прието. Ваня се намеси, за да върне разговора към основната тема, преди Карл да реши, че не е готов да говори с тях.

– Прочетохме писмото ви до Хинде.

Карл задържа погледа си на Били още няколко секунди и после се обърна към Ваня.

– Предположих.

– Вие, изглежда, се възхищавате от него.

– Не бих казал. Той ме интригува.

– Хинде е убил четири жени. Това ли ви интригува?

Карл се наведе напред, очевидно по-заинтересуван от разговора.

– Не самите му действия, но намирам пътуването му до тази точка за невероятно интересно. Решенията, които е взимал, размишленията. Опитвам се да го разбера.

– Защо?

Карл млъкна, очевидно обмисляйки отговора си, сякаш обясняваше на своя професор, а не на полицията.