И за Америка като за Америка
- Автор: Семов Марко
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Пейо К. Яворов»
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «И за Америка като за Америка». Краткое содержание книги:
Ето съответното описание, което по този повод намерих в пътеписа на Алеко «До Чикаго и назад»: «Приближих се и аз до чиновника. Той ме попита как ми е името. Като чу с окончание „ов“, той измърмори:
— Вие сте русин.
— Не, аз съм българин.
— ?!…
— Българин съм, от България.
— ?
— Бългериън — извиках аз натъртено, понеже започна да ме сърди невниманието на този американец. Глух ли е? — Бългериен!
— Унгария — повтаря ми той…
Каква ти Унгария! България! На Балканския полуостров! Мене и яд ме хваща, и досмеша ме, като гледах как напрягаше паметта си тъй да си припомни — аджеба где ли ще бъде туй царство? Нашите вестници ежедневно цитират такива чудесни отзиви на иностранната преса за напредъка на нашето отечество, а този невежа не чул даже името на България…»
Ако не бях казал от кого и кога е написан този текст, щеше ли уважаемият читател да предположи, че е писан преди сто години! Не са ли досущ същи и сега българските вестници? Не се ли съсипват те и днес от хвалби — колко голяма е популярността на България и най-вече на българската политика. Стига поредният вожд и учител на българския народ да кихне, според нашите вестници и светът, и Америка стават на крака, гръмва телевизията и вестниците им изнасят на първа страница събитието, извършено от световноизвестния наш политически мъж. И не е ли това именно комплексът на ниския мъж, да изглежда по-висок, на малкия народ — да не пада по-долу от големите народи.
Само че, макар да са минали сто години от това знаменито Алеково описание и вестниците у нас да са същите дори с езика си, когато трябва да се хвали или оплюва този или онзи, то все пак за сто години се е появила и известна разлика. И не е без значение тя да се знае…
И аз, както навремето и г-н Алеко, по десет пъти на ден се налагаше да обяснявам от коя държава съм. Да казвам, че следваха най-различни реакции, е излишно. От «А, много хубаво», до недвусмисленото изпразване на очите от всякаква мисъл и понятие за коя държава може да става дума; от пълното незнание къде се намира тази държава, до бъркането й с Турция, Гърция, Югославия или Румъния, което в един момент все пак взех да възприемам като израз на уважение към нашата страна… От всички стотина души, с които съм се срещал, само един ученик в малкото градче Санта Фе знаеше коя е столицата на България, кои са съседите й, колко е територията й. Даже кои са нашите два най-силни футболни отбора. Познанията на това момче до такава степен ме просълзиха, че бях готов да стана и да го целуна по умното чело, ако да не бяха родителите му, та не знаех как ще изтълкуват това ми поведение…
Има обаче една малка част от гражданите на Америка, които знаят коя е България! И още работи знаят, от които ми беше и срамно, и страшно. И когато ми ги казваха в очите, се червях, а когато беше тъмно, имах желание да съм негър. Болни са тия истини, но от това, че ще ги крием от себе си, те не стават по-малко болни и обидни…
На няколко пъти в «Ренд Корпорейшън» и другаде, къде по-открито казано, къде по-любезно, мнението за България беше твърде лошо:
— Вие никога не сте имали самостоятелно управление — или сте при немците, или сте при русите…
— Вие посегнахте на папата. Това никой американец не може да ви прости. Още повече, като се знае какви набожни хора живеят тук.
— Къде са ви доказателствата? — питам и съм готов като Н. Хрушчов в ООН-то да възпретна ръкави или да събуя обувката…
Вместо отговор идат още аргументи.
— България участва в търговията с оръжие, подкрепя и явно, и тайно терористични режими и организации…
— Трафикът на наркотици е официална държавна политика…
Тези думи са дезинформация, те са клевета — иде ми да изкрещя.
— Това са факти и толкова по-зле, ако българският народ не ги знае. България насилствено смени имената на турското население… В наше време такова варварство никоя държава не може да прости, още по-малко Америка, която пък и никога не може да го разбере. Тук живеят стотици народности и националности, никой на никого не е сменял насила имената.
— Такава държава в съзнанието на Америка не може да бъде нищо друго освен изостанала, нецивилизована, варварска…
Боли, как боли!
Иде ми, както Георги Димитров, да се изправя на някой площад и да кажа високо, силно, така, че да ме чуе цялата тази Америка и другите Америки наоколо. Моят народ не е дивашки и варварски. Българите са хора добри и търпеливи. Ако има диваци и варвари…