Време на промени [A Time of Changes - bg]

На три места между бреговете на Сала и Глин плува ферибот, който спира редовния си курс само по време на война. В една мрачна утрин Ноим ме откара до най-близкото пристанище, а после двамата се прегърнахме за сбогом. Казах му, че ще изпратя адреса си веднага след като пристигна в Глин, за да ме държи в течение на събитията в Сала. Той ми обеща да се грижи за Халум. Уговорихме се да се срещнем някъде през идната година, когато двамата посетят Глин и да заминем на обиколка из Манеран. Но докато строяхме тези бъдещи планове, в гласовете ни липсваше увереност.

— Не биваше никога да настъпва този ден на раздяла — заяви Ноим.

— Всяка раздяла води до нова среща — уверих го аз.

— И все пак, може би щеше да намериш разбирателство в брат си, Кинал…

— Никога не е имало надежда за това.

— Но Стирон говори с такава нежност за теб. Нима е неискрен?

— За момента не. Но не след дълго ще му хрумне, че е опасно да държи брат си близо до властта. Септархът винаги спи по-спокойно, когато в двора няма друг наследник на трона.

В този миг фериботът ме призова с остро изсвирване.

Сграбчих Ноим за ръката и двамата отново повторихме прощалните слова. Последното, което му казах беше:

— Когато се срещнеш със септарха, кажи му, че брат му го обича.

След тези думи се качих на борда.

Пресичането на реката бе извънредно бързо. След по-малко от час вече се намирах на вражеската глинска земя. Имиграционните офицери ме посрещнаха настръхнали, но при вида на паспорта — с ярко червена обложка, за да подчертае благородния ми произход и златна лента, което означаваше, че съм член на семейството на септарха — бързо омекнаха. Без по-нататъшно забавяне получих виза за неопределен период от време. Известно е, че митническите служители са народ приказлив, така че, без съмнение, бяха вдигнали телефона в мига, в който поех, за да съобщят на своето правителство, че в Глин е пристигнал един принц от Сала. Предполагам, че малко по-късно тази информация е станала достояние на дипломатическите представители от Сала, които пък щяха да я предадат на брат ми, за негово огромно неудоволствие.