Русия на Путин
- Автор: Политковская Анна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Русия на Путин». Краткое содержание книги:
Разгромяващ поглед към политическия облик на руския държавен глава.
Спечелилата международно признание за смелите си репортажи, особено за чеченските войни, Анна Политковская обръща стоманения си поглед към човека, който до много скоро беше любимец на западните медии. Бившият шпионин от КГБ Владимир Путин е избран за президент на Русия през 2000 г. Още с излизането му на публичната арена той се представя за открит, просветен лидер, който горещо желае разбирателство със Запада. За разлика от много европейски и американски журналисти и политици Анна Политковская никога не е вярвала на медийния образ на Путин. С преимуществата на погледа от сърцето на Русия тя развенчава както човека Путин, така и търговската марка, в която се е превърнал. Твърди, че е жаден за власт продукт на миналото си и не може да се въздържи да потъпква гражданските права и свободи при всеки удобен случай. Според Политковская не такъв лидер искат повечето от днешните руснаци. За да докаже хипотезата си, тя описва желязната хватка на Путин от позицията на отделния човек, чието положение зависи от този уникален вид тирания. Мафиотски сделки, въоръжени грабителски скандали в провинцията, потресаващата корупция в армията и съдебната система, сривът сред интелигенцията, трагичните грешки по време на акцията „Нордд-Ост“ — това са темите, които Политковская подлага на безпощаден, но неизменно дълбоко човечен анализ.
Срещу Буданов и Фьодоров бяха повдигнати обвинения. Наказателното дело срещу Григориев, Ли Ен Шу и Егоров беше прекратено в резултат на амнистия.
Експертното заключение на междуведомствената криминално-психиатрична комисия беше, че по време на извършването на действията срещу Багреев Буданов не е бил временно неадекватен или невменяем. По време на убийството на Кунгаева е бил временно в състояние на натрупан психо-емоционален стрес и не е осъзнавал напълно същността и значението на действията си, нито е можел да ги контролира с усилията на волята си.
ПРОЦЕСЪТ
Буданов е изправен пред съд. Това става през лятото на 2001 г. Първият съдия е полковник Виктор Костин от Военния съд на Севернокавказкия военен окръг, който според хората в Русия „води битката в Чечня“. Влиянието на армията върху всички аспекти на живота в Ростов на Дон е огромно. Там се намира главната военна болница, през която са преминали хиляди осакатени и ранени в Чечня войници, в града живеят и семействата на много изпратени в размирната република офицери. В известен смисъл това е фронтови град, а този факт оказа огромно въздействие на развитието на делото срещу Буданов. Пред съдебната зала се провеждаха демонстрации в негова подкрепа и привличаха вниманието през цялото време, вдигаха се плакати като „Съдят Русия!“ и „Свобода за руския герой!“
Първата фаза с предварителните изслушвания продължи повече от година — от лятото на 2001 до октомври 2002. Целта им сякаш не беше да решат дали Буданов е виновен или невинен, а да го оправдаят за всички грехове и престъпления. По време на всички заседания съдия Костин показа ясно изразена предубеденост в полза на Буданов, като отхвърляше всички представени от семейство Кунгаеви улики и отказваше да призове свидетели, които биха говорили против Буданов. Дори отказа да разпита генералите Герасимов и Вербицки, защото са издали разрешението за ареста на полковника убиец.
Прокурорът също бе на страната на обвиняемия и на практика се държеше като негов адвокат, въпреки че е длъжен да представлява интересите на жертвите.
Ситуацията в залата повлия силно и на настроенията извън нея. Общественото мнение беше на страната на Буданов. Пред съда се събираха хора с комунистически червени знамена, носеха цветя на полковника, когато го въвеждаха в сградата. Подкрепа му оказаха и най-висшите служители на Министерството на отбраната, министър Сергей Иванов даваше публични изявления, в което твърдеше, че Буданов „очевидно не е виновен“.
Идеологическата основа, на която се опитваха да оневинят Буданов, беше следната: може и да е престъпил закона, но е имал право на това. Действията му спрямо Елза Кунгаева били оправдани, тъй като смятал, че отмъщава на враг по време на война, и вярвал, че младата жена е снайперистка, отговорна за смъртта на офицери.
Семейство Кунгаеви от самото начало си имаше огромни проблеми със съдебната власт. Бяха много бедни, имаха много деца и нямаха работа и след трагичната смърт на дъщеря им бяха принудени да се преселят в палатков бежански лагер в съседната република Ингушетия. Страхуваха се от отмъщение от страна на армията, задето са отнесли въпроса в съда (и са били заплашвани неведнъж). В резултат на това останаха без адвокат. Тогава Мемориалният център за граждански права с център в Москва и клон в Ростов на Дон им намери защитници и дълго време плащаше хонорарите им.
Първият адвокат, който по този начин се включи в процеса, беше Абдула Хамзаев, възрастен чеченец, живеещ в Москва от дълги години, който освен това беше и далечен роднина на Кунгаеви.6 Трябва да отбележим, че неговите действия не бяха ефективни, даже, напротив. Но не по вина на Хамзаев. А защото обществото ни става все по-расистко. То няма доверие на хора кавказци, да не говорим за чеченци. До нищо не доведоха и пресконференциите, които Хамзаев свикваше в Москва, за да опише какви трудности среща да придвижи напред делото във военния съд в Ростов на Дон. Журналистите не му вярваха и не последва никаква обществена кампания в защита на семейство Кунгаеви. А това беше единствената им надежда за някакъв успех.
Мемориалният център покани младия московски адвокат Станислав Маркелов за помощник на Хамзаев. Маркелов беше част от адвокатската колегия, към която принадлежаха и адвокатите на Буданов. Големите дела, в които беше участвал и които бяха привлекли вниманието на Мемориалния център, са все такива, в които за първи път в Русия са били повдигнати обвинения в тероризъм и политически екстремизъм: взривяването на паметника на император Николай II в покрайнините на Москва, опит за взривяване на паметника на Петър Велики и убийството на руски граждани от афганистански произход, извършено от скинхед организация.
6
Абдула Хамзаев умира в Москва през юни 2004 г. вследствие на тежко заболяване. По време на процеса срещу Буданов той е подложен на безпрецедентен натиск заради това, че говори открито против обвиняемия и делото, което той защитава. Хамзаев е заплашван с възмездие, а членове на семейството му са сплашвани както от руски националисти от екстремистки паравоенни формирования, така и от офицери, колеги на Буданов. Получил няколко сърдечни пристъпа по време на процеса и лежал в болница. Накрая го сполетя инфаркт и изпадна в клинична смърт, но после се върна пак към делото. Хамзаев успя да издейства голяма присъда за Буданов, в което малцина вярваха през пролетта на 2000 г.