Русия на Путин
- Автор: Политковская Анна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Русия на Путин». Краткое содержание книги:
Разгромяващ поглед към политическия облик на руския държавен глава.
Спечелилата международно признание за смелите си репортажи, особено за чеченските войни, Анна Политковская обръща стоманения си поглед към човека, който до много скоро беше любимец на западните медии. Бившият шпионин от КГБ Владимир Путин е избран за президент на Русия през 2000 г. Още с излизането му на публичната арена той се представя за открит, просветен лидер, който горещо желае разбирателство със Запада. За разлика от много европейски и американски журналисти и политици Анна Политковская никога не е вярвала на медийния образ на Путин. С преимуществата на погледа от сърцето на Русия тя развенчава както човека Путин, така и търговската марка, в която се е превърнал. Твърди, че е жаден за власт продукт на миналото си и не може да се въздържи да потъпква гражданските права и свободи при всеки удобен случай. Според Политковская не такъв лидер искат повечето от днешните руснаци. За да докаже хипотезата си, тя описва желязната хватка на Путин от позицията на отделния човек, чието положение зависи от този уникален вид тирания. Мафиотски сделки, въоръжени грабителски скандали в провинцията, потресаващата корупция в армията и съдебната система, сривът сред интелигенцията, трагичните грешки по време на акцията „Нордд-Ост“ — това са темите, които Политковская подлага на безпощаден, но неизменно дълбоко човечен анализ.
В собственоръчно написано самопризнание… Буданов дава следната информация. На 26 март 2000 г. той тръгва към източните покрайнини на Танги, за да разкрие или арестува снайперистка… Когато се върнали в поделението, момичето било отнесено в неговата квартира… Последвал конфликт, в резултат на който той разкъсал блузата и сутиена на момичето. То продължило да се мъчи да избяга… Той я удушил… Не е свалял дрехите й от кръста надолу… Буданов повикал екипажа, наредил да завият трупа в одеяло, да го откарат в гората край танковия батальон и да го погребат.
По време на разпит от 28 март 2000 г. Буданов свидетелства, че на 3 март 2000 г. научил от оперативни източници, че в Танги живее снайперистка… показали му нейна снимка. Получил информацията от жител на Танги, който имал лични сметки за уреждане с партизаните… Задържали момичето и се върнали в полка… Завлякъл я до отдалечен ъгъл на квартирата си, хвърлил я на леглото и започнал да я души… Дошъл командирът на бронетранспортьора заедно със сигналчика. Момичето лежало в далечния ъгъл на квартирата само по панталони… Буданов бил бесен, че не искала да каже къде е майка й. Според информацията, с която разполагал, в периода 15–20 януари 2000 г. в Аргунския проход майка й стреляла със снайпер по дванайсет войници и офицери.
По време на разпита от 30 март 2000 г. Буданов отчасти признава вината си… Буданов променя част от показанията си за поведението на Кунгаева, като заявява, че тя му казала, че нейните хора накрая ще го пипнат и нито той, нито подчинените му ще се измъкнат живи от Чечня. Отправила вулгарни забележки за майка му и побягнала към вратата. Последните й думи изключително много разгневили Буданов. Пистолетът му бил на масата до леглото. Тя се опитала да го вземе. Той обаче я хвърлил на леглото, стиснал я за гърлото с дясната ръка, а с лявата я хванал за рамото, за да не й позволи да достигне пистолета…
[Постепенните промени в показанията на Буданов се появяват, защото след като Кремъл и армейското командване се съвземат от шока, предизвикан от неочакваната дързост на прокуратурата да арестува обкичен с медали полковник на редовна служба, те започват да притискат длъжностните лица, водещи разследването. Освен това започват да казват на Буданов какво да говори, за да минимизира юридическите последствия за себе си и дори евентуално напълно да избегне наказателната отговорност.]
По-нататък в хода на разпита… Буданов даде допълнителни подробни показания, че е знаел, че семейство Кунгаеви са членове на нелегално въоръжено формирование. Получил такава информация от чеченец, с когото се запознал през януари-февруари 2000 г. след битката в Аргунския проход. Чеченецът му дал снимка, на която Кунгаева държала пушка «Драгунов» със снайпер.
На разпита от 4 януари 2001 г. Буданов твърди, че няма да се признае за виновен за отвличането на Кунгаева. Счита, че е действал правилно според оперативната информация, с която е разполагал… Арестувал я, за да я предаде на право охранителните органи. Но не успял да го направи, защото се надявал сам да научи от задържаната къде се намират партизаните…
Освен това знаел, че ако от опозицията научат, че Кунгаева е арестувана, щели да направят всичко възможно, да я освободят… По тази причина решил да се върне незабавно в полка… Не се признава за виновен в предумишлено убийство… Бил е силно афектиран и не успя на обясни как се е случило така, че я е удушил.
Разпитан е на 3 април 2000 г. като свидетел. Твърди, че на 26 март 2000 г. той, Арзуманян (боен другар) и Буданов отишли да инспектират разузнавателната рота. След като приключили с проверката, дал на Багреев учебна заповед «Командните постове са атакувани. Заемете огневи позиции» и посочил целта. След това повикал Багреев и го попитал защо бойните машини не са заели стрелкови позиции. Не си спомня какво му е отговорил Багреев… Тогава сграбчил Багреев за реверите.
[… Фьодоров] не си спомня кой е заповядал да вържат ръцете и краката на Багреев… След това се приближил към него и го ударил няколко пъти… По негова, на Фьодоров, заповед Багреев бил хвърлен в ямата. Той скочил долу при него, за да му каже какво точно мисли за него.
Той, Фьодоров, бил измъкнат от ямата от Арзуманян. Чак на следващата сутрин разбрал, че Буданов е ходил до Танги предната нощ…
На 20 март 2000 г., или около тази дата, той видял у Буданов снимка на жена, която — както самият Буданов му казал, била снайперистка. Според Буданов тя живеела в Танги… Жената не изглеждала на повече от 30 години. На 25 март 2000 г. или около тази дата Буданов отишъл до Танги и един чеченец му показал къщи на терористи…