Русия на Путин
- Автор: Политковская Анна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Русия на Путин». Краткое содержание книги:
Разгромяващ поглед към политическия облик на руския държавен глава.
Спечелилата международно признание за смелите си репортажи, особено за чеченските войни, Анна Политковская обръща стоманения си поглед към човека, който до много скоро беше любимец на западните медии. Бившият шпионин от КГБ Владимир Путин е избран за президент на Русия през 2000 г. Още с излизането му на публичната арена той се представя за открит, просветен лидер, който горещо желае разбирателство със Запада. За разлика от много европейски и американски журналисти и политици Анна Политковская никога не е вярвала на медийния образ на Путин. С преимуществата на погледа от сърцето на Русия тя развенчава както човека Путин, така и търговската марка, в която се е превърнал. Твърди, че е жаден за власт продукт на миналото си и не може да се въздържи да потъпква гражданските права и свободи при всеки удобен случай. Според Политковская не такъв лидер искат повечето от днешните руснаци. За да докаже хипотезата си, тя описва желязната хватка на Путин от позицията на отделния човек, чието положение зависи от този уникален вид тирания. Мафиотски сделки, въоръжени грабителски скандали в провинцията, потресаващата корупция в армията и съдебната система, сривът сред интелигенцията, трагичните грешки по време на акцията „Нордд-Ост“ — това са темите, които Политковская подлага на безпощаден, но неизменно дълбоко човечен анализ.
Маркелов е руснак, а по това време този факт е от особена важност. Мемориалният център направи добър избор, защото след това благодарение на неговата енергичност, подбор на тактика и способността му да общува с пресата вниманието на обществото беше привлечено към процеса, и то най-вече от журналисти, работещи в Москва — руски и чуждестранни. Ето какво казва самият Маркелов за впечатленията си от съдебната зала непосредствено след поемането на случая. По това време процесът се води при закрити врата и журналисти не се допускат на заседанията.
— Съдът беше много припрян. Не искаше да се впуска в подробности по нито едно от исканията ни и отхвърляше всичко, което можеше да се интерпретира във вреда на Буданов… Например всичките ни молби за призоваване на свидетели, експерти, независими проверки бяха отказани. Останах с впечатлението, че съдия Костин дори не ги е чел…
— Но защо подавахте толкова много молби? — попитах го аз. — Вие със сигурност сте провокирали съда, като сте го заливали с молби. Смятате ли, че подходът е бил разумен?
— Причината беше простичка: съдът позволяваше закононарушение след закононарушение и беше наш дълг като адвокати да протестираме срещу това… Какви бяха всичките тези хора, за които настоявахме да бъдат призовани в съда? И защо около поне двама от тях се разрази такъв лют спор? Нека ви напомня за обстоятелствата по делото: в деня преди извършването на престъплението… Буданов заедно с други офицери… е задържал двама чеченци… за единия от които се твърди, че е посочил къщата, в която Буданов казва, че живеело семейство, подкрепящо терористите или чиито членове също са терористи. Имената на информаторите са посочени в материалите по делото… Ние, защитата, се опитахме да установим кои са тези хора, които са подвели Буданов, като са посочили дома на Кунгаеви. Искахме те да дойдат в съда и да обяснят защо са го направили… Открихме, че единият информатор е глухоням. Което значи, че няма физическата възможност да чуе въпроса на Буданов коя е снайперистката. Освен това му е невъзможно и да отговори…
— А другият информатор?
— Него го намерихме още по-лесно. Оказа се, че на 26 март след срещата си с Буданов този втори информатор и полковникът по силата на пълна случайност са снимани от кореспонденти на вестника на Министерството на отбраната „Красная звезда“. Съвсем случайно журналистите от изданието в този ден работели в селцето Танги-Чу и единайсет техни снимки са документирали срещата им… Което означава, че този човек може да се идентифицира по фотографиите и би могъл да потвърди, че във фаталната нощ Буданов е отишъл в Танги-Чу да залавя терористи…
Но тук отново се сблъскваме с недоразумения и несъответствия. Внимателно проучихме снимките… и открихме, че са правени на 25 март, не на 26 март… Спомняте си предположението, че информаторите са казали на Буданов на 26 март за „снайперистката“ и той тръгнал да търси възмездие за убитите си другари, като едва се сдържал… Ако излезе, че Буданов е получил информацията на 25 март, тогава за какви спонтанни реакции става въпрос, какви са тези силни чувства, замъглили разсъдъка на полковника, които оправдават поведението му? Има и свидетели, които потвърждават, че както на 25, така и до обед на 26 март, когато офицерите започнали запоя, организиран от Буданов в чест на рождения ден на малката му дъщеря, полковникът е бил спокоен и не давал никакви признаци на желание да отмъщава на някаква снайперистка.
— Нека бъдем обективни. Някой може да е объркал датите. Случва се. Война е.
— Не. Несъответствия има на всички етапи от делото „Буданов“. Дори за аматьор, да не говорим за адвокат, тези несъответствия говорят недвусмислено, че съдът е трябвало да призове [вторият] информатор… За да се разбере дали Буданов е тръгнал да търси снайперистка или просто хубаво момиче?… Ако е така, тогава провъзгласяването му за герой… и цялата идеология около случая са напълно нелепи. Не е сериозно цялата психиатрична експертиза да се основава на неговия „героизъм“ и „чувството за отмъщение към снайперистката“. Още повече че доста издайнически факти сочат, че е имало многобройни по-ранни „жени на полковника“. „Командирът пак си доведе жена“ е цитат от свидетелските показания на един от войниците по време на предварителното следствие…
— Какво се случи тогава?