Кралят на зимата

Утър бръкна под мъхнатото си наметало, извади една огърлица от жълто злато и я хвърли към Синир. Великият крал беше толкова слаб, че не успя да прехвърли дървения подиум, на който седеше заедно с Тюдрик. Огърлицата падна на ръба на подиума и Нимю пребледня, защото това беше зла поличба. Но крал Тюдрик спокойно вдигна огърлицата и я подаде на побелелия менестрел, след като го повдигна със собствените си ръце.

Песните свършиха. Слънцето вече се спускаше зад хълмовете на запад, където започваха земите на Силурия. Тогава дойдоха момичетата, които носеха цветя за кралиците. Но на подиума имаше само една кралица, Енид, така че онези, които трябваше да дадат цветя на дамата на Утър, не знаеха какво да правят. Утър се размърда и посочи към Моргана, за която имаше специална пейка точно до подиума. Девойчетата отидоха там и струпаха цветята пред Моргана.

— Прилича на прасе-сукалче, украсено с магданоз — изсъска Нимю в ухото ми.

Нощта преди Великия съвет имаше християнска служба в голямата зала на високата сграда в центъра на града. Тюдрик беше ревностен християнин и имаше много последователи, които се струпаха в залата, осветена от факлите по стените. Навън валеше и претъпканото помещение вонеше на пот и влажна вълна, а също и на пушек. Жените стояха в лявата част на залата, а мъжете в дясната. Нимю спокойно пренебрегна това разделение и се покачи на някакъв пиедестал, който се издигаше зад гологлавите мъже. Имаше и други такива пиедестали, но върху повечето от тях имаше статуи, а нашият беше празен. Отгоре имаше достатъчно място и за двама ни, така че седнахме там, за да гледаме християнските ритуали. Но преди това аз се зазяпах удивен из залата. Тя беше по-висока, по-широка и по-дълга от всяка друга зала за угощения, която някога бях виждал. Беше толкова просторна, че вътре живееха врабчета, за които римската зала сигурно е изглеждала като цяла гора. Птичият рай се намираше под извития покрив, а към него се издигаха широки тухлени колони. Някога те са били покрити с гладка бяла замазка, върху която е имало картини. На места още личаха части от картините — виждах червените контури на бягащ елен, някакво морско същество с рога и двуостра опашка и две жени, които държаха чаша с две дръжки.