Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Никой не се обади. Оуейн сякаш разочарован, че никой не прие предизвикателството му, прибра меча си в ножницата и седна с нежелание сред другите съветници (много по-добре щеше да се чувства, ако стоеше сред своите воини).
След това бяха съобщени новините от Британия. От името на Великия крал говори епископ Бедуйн. Той оповести, че засега сакската заплаха на изток от Думнония била отстранена, но на твърде висока цена. Принц Мордред, престолонаследник на Думнония и воин, чиято слава се носела по всички краища на земята, бил убит в часа на победата. Лицето на Утър остана безизразно докато слушаше този често повтарян разказ за смъртта на сина си. Името на Артър не беше споменато, макар че именно Артър беше успял да грабне победата въпреки грешките в тактиката на Мордред и всички в залата го знаеха. Бедуйн съобщи, че победените сакси били дошли от земите, принадлежали на племето катувелан. Те не били изтласкани напълно от тези древни британски територии, но се съгласили да плащат годишен данък на Великия крал — злато, жито и волове.
— Да се молим Богу — добави Бедуйн — този мир да продължи.
— Да се молим Богу — прекъсна го Тюдрик — саксите да бъдат прогонени от тези земи!
Неговите думи накараха воините отзад да ударят с дръжките на копията си по пода с такава сила, че на места мозайката бе избита. Кучетата завиха.
— На север от Думнония — продължи спокойно Бедуйн след като шумът утихна — цари мир благодарение на мъдрия договор за приятелство, който свързваше Великия крал и благородния крал Тюдрик. На запад — Бедуйн се обърна към красивия принц Тристан и се усмихна — също цари мир. Кралство Кърнау живее само в собствените си граници. Разбрахме, че крал Марк има нова съпруга. Дано и тя подобно на своите видни предшественички да ангажира изцяло вниманието на своя господар.
Това предизвика сподавен смях.
— Коя поред му е тази жена? — попита Утър изведнъж — Четвъртата или петата?
— Мисля, че дори моят баща им е загубил сметката, Велики господарю — каза Тристан и залата избухна в смях. Мозайката отново пострада, едно от камъчетата се търкулна и се спря в крака ми.
Бедуйн беше заменен от Агрикола. Не само името му беше римско, но и той самият беше известен със своята вярност към римските обичаи. Агрикола беше офицер на Тюдрик и макар че вече беше стар, воинските му умения все още всяваха страх. Късоподстриганата му коса беше сива като острие на меч, но възрастта не бе успяла да прегърби високата му фигура. Гладко обръснатото му лице беше покрито с белези. Той носеше римска униформа, но много по-внушителна от дрехите на неговите воини. Неговата туника беше алено червена, нагръдникът и броните на краката му бяха сребърни, а сребърният шлем, който Агрикола държеше под мишница, беше увенчан с ален гребен, направен от боядисана конска грива. Агрикола също съобщи за разгромени сакси на изток от кралството на неговия господар, но новините от Загубените земи на Лоегир бяха тревожни. Агрикола беше чул, че от сакските земи отвъд Германско море прииждали нови лодки, а новите лодки означаваха и нови воини, които след време щяха да тръгнат на запад срещу земите на бритите. Освен това Агрикола ни предупреди, че сред саксите се утвърждавал нов вожд на име Аел. За първи път чувах името на Аел, тогава само Боговете знаеха, как щеше да ни преследва това име с годините.
— Саксите — продължи Агрикола — може временно да са утихнали, но това не донесе мир на Гуент. От юг ни нападаха войските на Поуис, а от запад — войските на Силурия. Монарсите на тези две британски кралства бяха поканени да присъстват на Великия съвет. Но, уви — тук Агрикола посочи двата празни стола на кралския подиум — нито Горфидид от Поуис, нито Гундлеус от Силурия дойдоха.
Тюдрик не можа да скрие разочарованието си, защото очевидно той се беше надявал, че Гуент и Думнония щяха да успеят да сключат мир със своите северни съседи. Мислех си, че може би със същата надежда и Утър беше поканил Гундлеус да посети Норуена през пролетта, но празните тронове като че ли говореха единствено за неосъществени надежди.
— Ако не сключим мир — предупреди Агрикола сурово — кралят на Гуент ще бъде принуден да обяви война на Горфидид от Поуис и на неговия съюзник Гундлеус от Силурия.
Утър кимна в знак на съгласие.
Агрикола съобщи и новините, дошли от земите северно от Поуис. Кралство Хенис Уирън вече не съществуваше. Крал Лиодиган бил изгонен от земите си от ирландския нашественик Диурнач, който дал ново име на новозавоюваните територии — Лейн. Лишеният от кралството си Лиодиган намерил убежище при крал Горфидид от Поуис, след като Кадуолън от Гуинед отказал да го приюти. Тази вест разсмя хората в залата, защото крал Лиодиган беше известен със своята глупост.