Кралят на зимата

Утър, Великият крал, седеше върху една платформа, издигната над подиума, предназначен за кралете, престолонаследниците и принцовете. Тюдрик от Гуент седеше на подиума пред платформата на Утър, а от двете страни на краля домакин имаше десетина други трона, заети този ден от зависими крале или принцове, които плащаха данък на Утър или на Тюдрик. Там беше принц Кадуи от Иска, крал Мелуас от Белге и принц Гърийнт, Господарят на Камъните. Далечното кралство Кърнау, което се намираше в западните краища на Британия, беше представено от своя престолонаследник — принц Тристан. Той седеше, загърнат с вълча кожа, в края на подиума, а до него имаше два празни трона.

Всъщност троновете бяха обикновени столове, донесени от залата за угощения и маскирани като тронове с помощта на самари. На ръба на подиума пред всеки от троновете, беше изправен по един щит със знака на съответното кралство. Имало е време, когато са били нареждани по тридесет и три щита пред подиума, но в дните, за които разказвам, племената в Британия враждуваха помежду си и някои от кралствата вече не съществуваха, заличени от саксите. Една от целите на този Велик съвет беше останалите британски кралства да сключат мир, мир, който вече бе поставен под въпрос, защото Поуис и Силурия не бяха изпратили представители. Техните празни тронове бяха безмълвно свидетелство за това, че двете кралства не се бяха отказали от враждбеното си отношение към Гуент и Думнония.

Срещу кралете и принцовете имаше едно празно място, оставено за произнасяне на речи, а наоколо седяха съветниците и висшите магистрати на присъстващите владетели. Съветите на Гуент и Думнония бяха големи, но на някои кралства се състояха само от шепа хора. Съветниците и магистратите седяха на пода (едва сега забелязах, че подът е покрит с хиляди разноцветни камъчета, подредени в огромна картина, която се виждаше между телата на насядалите). Всички съветници си бяха донесли одеяла, за да седят на тях, защото знаеха, че Великият съвет може да продължи до късно през нощта. Зад съветниците стояха (само като наблюдатели) въоръжени воини. Някои бяха дошли с любимите си ловни кучета, които държаха на каишка до краката си. Аз стоях сред тези воини. Бронзовата огърлица с изображението на Кернунос, която носех, беше достатъчна, за да ми осигури достъп до залата.