Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
И сякаш това беше достатъчна препоръка, Грете въздъхна, затвори очи и лицето й омекна.
— Не знам със сигурност. Мога само да предполагам.
— И това е нещо.
— Значи този човек дойде при нас и каза, че търсел информация за някаква библиотека, която била разпродадена на парче след войната. Между другото, четири от въпросните книги са включени в търга днес следобед. Записките на де Врис, копие от трудовете на Мендел и два текста на физика Макс Планк.
Същите, които Грей имаше записани в бележника си. Именно тези книги бяха породили особен интерес сред организации със съмнителни цели. Кой ги изкупуваше и защо?
— Знаете ли нещо друго за тази стара колекция? Нещо важно, свързано с произхода й?
Грете стана и тръгна към картотеката си.
— Пазя оригиналната разписка, издадена на баща ми при покупката на библията през четирийсет и девета. В нея фигурира името на село и на малко имение. Само да видя къде беше…
Застана под широк слънчев лъч, ливнал се през прозореца на задната стена, и издърпа средното чекмедже.
— Оригинала не мога да ви дам, но Фиона ще ви го снима на ксерокс.
Докато възрастната жена ровеше из папките си, Бертал вдигна носа си от дясната обувка на Грей и от устата му се проточи сочна лига. Ниско ръмжене изгъргори в гърлото му.
Но не беше насочено към Грей.
— А, намерих я. — Грете се обърна и подаде на Пиърс пожълтял лист в найлонов джоб.
Той изобщо не обърна внимание на протегната й ръка — беше се съсредоточил изцяло върху пръстите на краката й. Тънка сянка се плъзна през слънчевото петно, в което стоеше Грете.
— Залегни!
И се хвърли към Грете.
Зад него Бертал излая и лаят му се сля с пукота на пръснато стъкло.
Грей закъсня. Успя само да прихване тялото на Грете миг след като лицето й се разплиска в дъжд от кръв и кости, простреляно изотзад през прозореца.
Фиона изпищя.
Две силни изпуквания се чуха сред трясъка на пръснатото стъкло и две черни топки литнаха през счупения прозорец в кабинета, удариха се в отсрещната стена и паднаха на пода.
Грей пусна Грете, скочи и изблъска с рамо Фиона през вратата.
Кучето се втурна след тях.
Грей натика момичето зад една лавица с книги… и в същия миг двойна експлозия разтърси кабинета и пръсна междинната стена в огнена вихрушка от мазилка и нацепено дърво.
Лавицата се килна, опря се в съседната и замря в нестабилно равновесие. Грей прикриваше Фиона с тялото си.
Книгите над тях избухнаха в пламъци и ги засипаха с горяща пепел.
Кучето се беше забавило заради сакатата си лапа и ударната вълна го беше запратила в стената. Не помръдваше. Козината му се накъдряше по краищата от горещината на пламъците.
Грей затисна очите на момичето с ръка и изръмжа:
— Трябва да се измъкнем оттук!
Издърпа я изпод наклонената библиотечка. Задната част на магазина вече се пълнеше с дим и пламъци. Противопожарната система се включи и ги обля със студени струи. Твърде слаби обаче — и твърде късно. А и при толкова книги…
— През предната врата! — викна той.
И повлече Фиона натам.
Твърде бавно.
Външната щора се спусна с трясък и затвори и вратата, и витрината. Преди щората да се спусне докрай, Грей мярна нечии сенки да се скриват от двете страни. Още стрелци.
Погледна назад. Вряща стена от огън и дим изпълваше задната половина на книжарницата.
Вяха в капан.
Монк дремеше в люлката на щастливите селения между блаженството и съня. Двамата с Кат се бяха преместили от пода на банята в леглото и по пътя страстта им се беше успокоила до тих шепот и нежни ласки. Чаршафите си стояха оплетени около голите им тела. И двамата не бяха готови да се разделят, нито физически, нито никак.
Монк прокара пръст по гърдата на Кат, лениво, повече за да я усети реална, отколкото от възбуда. Гладката извивка на стъпалото й нежно галеше прасеца му.
Съвършенство.
Нищо не можеше да развали това…
Пронизително чуруликане избухна в стаята и стресна и двамата.
Идваше от пода до леглото, където Монк беше захвърлил шортите си… или май всъщност Кат ги беше захвърлила. Пейджърът беше защипан за ластика на кръста. Сигурен беше, че го бе превключил на вибрация, когато се върна от джогинга. Само един вид повикване не се влияеше от подобни настройки.
Спешното повикване.
Откъм нощното шкафче от другата страна на леглото втори пейджър заприглася трескаво на другарчето си.