Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Грей кимна. Възрастната жена очевидно се опитваше да повиши интереса му. Дали единствено с цел и той да се включи в наддаването? Да се повиши цената? Във всеки случай Грей можеше да използва това в своя полза.
— А Фиона по каква причина ме следеше? — попита той.
Грете се отпусна, сякаш налегната от внезапна умора.
— Трябва да ви се извиня още веднъж. Както вече споменах, напоследък има голям интерес към неща от викторианската епоха, а ние сме малко общество. И всички знаем, че някои от сделките са… как да се изразя… ако не в рамките на черния пазар, то определено в тези на сивия.
— И аз чух това-онова — неангажиращо каза той; надяваше се да измъкне още информация.
— Имаше неколцина купувачи, които отказаха да платят окончателната сума от наддаването или плащаха с чекове без покритие и така нататък. Фиона просто се е опитала да защити интересите ми. Понякога наистина прекалява и се възползва от някои свои таланти, които отдавна би трябвало да загърби. — Жената вдигна многозначително вежда към внучката си.
Фиона изведнъж разви силен интерес към дъските на дюшемето.
— Един господин, преди година някъде, цял месец се рови из папките ми за произход и писмените свидетелства за собственост. — Грете кимна към наредените покрай стената кантонерки. — И накрая ми плати за услугата с крадена кредитна карта. Прояви изключителен интерес към библията на Дарвин, между другото.
— Което означава, че предпазливостта никога не е излишна — вметна Фиона.
— Знаете ли кой е бил този господин? — попита Грей.
— Не, но ще го позная, ако го видя. Белезникав един такъв, странен.
Фиона се размърда.
— Банката проведе разследване за измама и откри следите му през Нигерия до Южна Африка. Само дотам обаче. Добре се беше покрило това гадно копеле.
Грете се намръщи.
— Мери си приказките, госпожице.
— Защо са провели толкова сериозно разследване за едно фалшиво разплащане? — попита Грей.
Интересът на Фиона към дюшемето се поднови.
Грете погледна намръщено внучката си.
— Той има право да знае.
— Мути… — Фиона поклати глава.
— Какво да знам?
Фиона го стрелна с поглед, после отклони очи.
— Ще се разприказва и няма да получим и половината цена.
Грей вдигна ръка.
— Винаги съм дискретен.
Грете го изгледа, примижала с едното око.
— Но дали сте честен… това се питам, доктор Сойър.
На Грей му идеше да се свие под изпитателните им погледи. Дали прикритието му беше толкова сигурно, колкото си мислеше.
Накрая Грете каза:
— Редно е да знаете. Малко след като белезникавият господин си тръгна с информацията, която беше извлякъл от моите архиви, в магазинчето имаше взлом. Нищо не беше откраднато, само витрината, където обикновено излагаме библията на Дарвин, беше отключена с шперц и отворена. За щастие, библията и други от най-ценните ни неща нощем се прибират в сейф под пода. А и полицията дошла бързо, след като се включила алармата, и крадците се изнесли, преди да направят някоя сериозна беля. Не ги откриха, но ние сме сигурни кой е организирал взлома.
— Онова мазно лайно… — измърмори Фиона.
— Оттогава държим библията в банков сейф. Въпреки това през последната година вече два пъти разбиваха книжарницата. И двата пъти извършителят е успял да обезвреди алармата и да обърне всичко надолу с главата.
— Някой е търсил библията, така ли? — каза Грей.
— Така предполагаме.
Грей започна да разбира. Жените не се стремяха само към печалба от продажбата на библията, всъщност искаха да се освободят от нея. Някой очевидно беше решил да се добере до нея на всяка цена и рано или късно щеше да прибегне до по-насилствени методи от обикновената кражба с взлом. Тази заплаха обаче можеше да се прехвърли към новия собственик на книгата.
Погледна Фиона. Значи всичките й действия бяха продиктувани от стремежа й да защити и баба си, и финансовата им сигурност. Беше се намръщила. Очевидно предпочиташе баба й да беше премълчала някои неща.
— Библията навярно ще е на по-сигурно място в някоя частна колекция в Америка — каза Грете. — Проблемите може и да не прескочат океана.
Грей кимна. Усещаше началото на пазарлъка. Помълча, после попита:
— А разбрахте ли защо онзи човек толкова държи да се добере до библията?
Дойде ред на Грете да забие поглед в дюшемето.
— Подобна информация само би повишила интереса на моя клиент — притисна я Грей.
Грете го стрелна с очи. По някакъв начин беше усетила лъжата зад думите му. Изгледа го изпитателно за пореден път, преценяваше и нещо друго освен истината в думите му.
В този миг Бертал се довлече в кабинета, подуши с копнеж чинията с кексчета до чайника на бюрото, после се приближи до Грей и се пльосна с въздишка на дъските. Отпусна муцуна върху единия му крак — явно нямаше нищо против непознатия, нахлул във владенията му.