Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Почука на вратата. По-силно и настоятелно, отколкото го беше планирал. Намръщи се на непослушната си ръка. Петопръстата протеза беше последен писък на науката, натъпкана с последните технически джаджи. Сдобил се беше с нея, след като изгуби собствената си ръка по време на акция. Ала пластмасата и металът не бяха плът. Искаше да почука дискретно, а беше прозвучало все едно се опитва да разбие вратата.
— Кат, ела да поговорим — нежно каза той.
— Взимам си душ и излизам.
Каза го тихо, но Монк долови напрежението в думите й. Надникна в банята. Макар че се виждаха вече почти от година и че дори се беше сдобил със свое чекмедже в апартамента й, все пак си има граници, които не бива да се прекрачват.
Кат седеше на затворената тоалетна чиния, опряла глава на ръцете си.
— Катрин…
Тя вдигна глава, стресната от нахлуването му.
— Монк! — Наведе се към вратата да я затвори.
Той пъхна крака си между вратата и рамката.
— Не е като да използваш тоалетната все пак.
— Чаках водата да се затопли.
Монк влезе и погледна запотеното от парата огледало. Помещението миришеше на жасмин. Ухание, което събуждаше все хубави чувства у него. Пристъпи и коленичи пред нея.
Тя се облегна назад.
Той сложи ръцете си, едната от плът, другата — синтетична, върху коленете й.
Тя избягваше погледа му, все така навела глава.
Той разтвори коленете й, наведе се между тях, после плъзна ръце по външната част на бедрата й и спря при дупето. Придърпа я към себе си.
— Трябва да… — започна тя.
— Трябва да дойдеш тук. — Вдигна я и я нагласи в скута си. Лицето му беше на сантиметри от нейното.
Накрая тя все пак го погледна в очите.
— Аз… съжалявам.
Той се наведе още по-близо.
— За какво? — Устните им леко се докоснаха.
— Трябваше да внимавам.
— Не помня да съм се оплакал.
— Но грешка като тази…
— Никога. — Той я целуна силно, не от гняв, а за да й вдъхне смелост. Прошепна, едва отделил устни от нейните: — Никога не го наричай грешка.
Тя най-сетне се отпусна, ръцете й се сплетоха зад врата му. Косата й миришеше на жасмин.
— Какво ще правим?
— Може и да не знам всичко, но този отговор определено го знам.
Монк я вдигна и я положи на меката постелка.
— О — прошепна тя.
Грей седеше в кафенето срещу малкия антикварен магазин. Оглеждаше сградата от другата страна на улицата.
На прозореца имаше надпис „Редки книги“. Книжарничката заемаше първия етаж на двуетажна къща с покрив от червени керемиди, близнак на съседите си, които се редяха плътно долепени по улицата. И също като другите в този не толкова богат квартал, плачеше за ремонт. Прозорците на втория етаж бяха заковани с дъски. Витрината на първия етаж беше обезопасена със стоманена спускаща се врата.
В момента затворена.
Докато чакаше магазинчето да отвори, Грей оглеждаше любопитно сградата и отпиваше от онова, което в Дания минаваше за горещ шоколад — толкова гъст, че май беше просто разтопен. Оглеждаше закованите прозорци, сякаш можеше да проникне с поглед през дъските. Макар сградата да не беше в добро състояние, европейският й чар не можеше да се отрече. Тавански прозорчета като очи на бухал, дебели греди, издадени от горния етаж, и стръмен покрив, сякаш винаги готов да се отърси от снеговете през дългата зима. Под прозорците имаше петна от сандъчета за цветя.
Грей занимаваше ума си с варианти за обновяване на къщата и как би могъл да се върне първоначалният й блясък, ремонтираше я наум — правеше си гимнастика за мозъка, като прехвърляше топката от инженерните си познания към естетическия си вкус и обратно.
Направо му замириса на стърготини.
Последната мисъл внезапно вгорчи бляновете му. Други спомени му се натрапиха, неканени и нежелани — дърводелската работилница на баща му в гаража и как Грей му помага след училище. Онова, което обикновено започваше като простата задача да стегнат някой разкован стол или маса, често се израждаше в надвикване и тежки думи, които трудно се забравяха. Накрая тези конфликти принудиха Грей да се махне от гимназията и да постъпи в армията. Едва напоследък двамата, бащата и синът, намираха нови начини да общуват — след като признаха общите си интереси и приеха различията.
Въпреки това нещо, споменато между другото от майка му, не му даваше мира. Че с баща му си приличали повече, отколкото се различавали. Защо това го тормозеше толкова много напоследък? Грей изтика тази мисъл настрани и поклати глава.