![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
Карл Лий се изправи вдървено, сякаш беше с белезници и бавно го водеха към нея; после тръгна надолу по стъпалата, общо десет, на тясната мрачна стълба; след това спря. От междинната площадка се виждаха задната врата на стълбището и по-голямата част от входното пространство между вратата и коридора. Отдясно имаше врата, която водеше към килера на разсилния, натъпкан с боклуци. Карл Лий внимателно огледа стаичката. Тя правеше чупка и продължаваше под стълбите. Беше тъмна, мрачна и претъпкана с метли и кофи — явно рядко се използваше. Той открехна леко вратата и погледна нагоре.
Още час броди из сградата. Второто задно стълбище водеше в другата стая за задържани, точно зад ложата на съдебните заседатели. Едната врата извеждаше към съдебната зала, другата — към стаята на съдебните заседатели. Стълбището продължаваше към третия етаж, където откри окръжната юридическа библиотека и две стаи за свидетелите, точно както му бе обяснил Лестър.
Нагоре-надолу, пак нагоре и пак надолу, той отново и отново проследяваше стъпките, които двамата мъже, изнасилили дъщеря му, щяха да изминат.
Седна на съдийското място и огледа залата под себе си. Седна в ложата на заседателите и се завъртя на едно от меките кресла. Седна на стола на свидетелите и духна в микрофона. Накрая, в седем часа, когато вече бе притъмняло, Карл Лий повдигна един прозорец в тоалетната до килера, плъзна се тихо в храсталаците и изчезна в мрака.
— На кого ще го съобщиш? — попита Карла, затваряйки кутията с пицата, и наля още лимонада.
Джейк леко се залюля на плетения си стол на предната веранда и се загледа в Хана, която скачаше на въже на тротоара.
— Чуваш ли ме? — запита жена му.
— Не.
— На кого смяташ да го съобщиш?
— Нямам намерение да го съобщавам.
— Мисля, че трябва.
— Мисля, че не трябва.
— Защо?
Той се залюля по-силно, отпи от лимонадата и заговори бавно:
— Първо, нямам никакви доказателства, че се подготвя престъпление. Той наговори неща, които всеки баща би наговорил, и съм убеден, че мислите в главата му не са по-различни от мислите в главата на всеки друг баща. Но не смятам, че наистина замисля убийство. Второ, това, което ми каза, беше поверително, все едно, че ми е клиент. Всъщност той вероятно ме приема като свой адвокат.
— Дори и да си негов адвокат, ако знаеш, че замисля престъпление, не си ли длъжен да го съобщиш?
— Длъжен съм. Ако съм сигурен в неговите планове. А аз не съм.
Това не я задоволи.
— Мисля, че трябва да съобщиш.
Джейк не отговори. Нямаше смисъл. Лапна последния залък и се опита да не й обръща внимание.
— Искаш Карл Лий да го направи, така ли?
— Какво да направи?
— Да убие ония момчета.
— Не, не искам. — Но не бе убедителен. — Ала дори да го направи, не бих го обвинявал, защото и аз бих постъпил като него.
— Не започвай отново.
— Говоря сериозно и ти го знаеш много добре. Щях да го направя.
— Джейк, ти не можеш да убиеш човек.
— Добре. Както кажеш. Нямам намерение да споря. Вече обсъдихме въпроса.
Карла викна на Хана да се махне от платното, седна до него и разклати леда в чашата си.
— Ти би ли поел защитата му?
— Предполагам.
— А биха ли го осъдили?
— А ти, ако си съдебен заседател?
— Не знам.
— Ами помисли за Хана. Погледни това сладко, невинно детенце, което сега скача на въже. Ти си майка. А сега помисли за малката Хейли, просната ей там, пребита, кървяща, да зове майка си и баща си…
— Джейк, моля те!
Той се усмихна.
— Отговори ми на въпроса. Ти си една от съдебните заседатели. Ще гласуваш ли да осъдят бащата?
Тя остави чашата си на ръба на прозореца и изведнъж вниманието й бе погълнато от кубчетата лед. Джейк подуши победа.
— Хайде де. Ти си съдебен заседател. Присъда или оправдание?
— Вечно ме поставяш в ролята на съдебен заседател или пък ме подлагаш на кръстосан разпит.
— Присъда или оправдание?
Тя впи очи в него.