![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Жестоко ще е да се осъди такъв човек.
Той се засмя и приключи въпроса.
— Но не виждам как ще ги убие, ако са в ареста.
— Много лесно. Те не са — непрекъснато затворени. Водят ги до съда, карат ги с кола насам-натам. Спомни си за Осуалд и Джак Раби. Освен това могат да ги пуснат под гаранция.
— Кога ще се решава това?
— В понеделник. Ако успеят, ще ги пуснат.
— А ако не успеят?
— Ще стоят в ареста до процеса.
— Кога ще е той?
— Вероятно в края на лятото.
— Мисля, че трябва да съобщиш какво си чул.
Джейк скочи от стола и отиде да поиграе с Хана.
6
К. Т. Брустър или Котарака Брустър, както го знаеха, беше по собствените му сведения единственият едноок чернокож милионер в Мемфис. Имаше верига от стриптийз заведения за черните в града, всички от които работеха легално. Беше собственик и на сгради, които даваше под наем, също легално. А освен това притежаваше и две църкви в южната част на Мемфис, които също бяха легални. Беше благодетел на многобройни негърски каузи, приятел на политиците и герой сред своите.
За Котарака беше много важно да е популярен в общността си, защото отново щяха да го подведат под отговорност, отново да го съдят и бе почти сигурно, че отново щеше да бъде оправдан, не без помощта на хората от неговата мая, половината от които бяха чернокожи. Властите съзнаваха, че е невъзможно да осъдят Котарака за убийство или за търговия с жени, кокаин, крадени вещи, кредитни карти, купони за безплатна храна, контрабанден алкохол, пистолети и лека артилерия. Останал беше с едно око. Другото бе загубил някъде из оризищата на Виетнам. В същия ден на седемдесет и първа, когато раниха в крака приятеля му Карл Лий. Карл Лий го носи на гръб цели два часа, докато намерят помощ. След войната се върна в Мемфис и донесе със себе си кило хашиш. Постъпленията от продажбата вложи в покупка на малка кръчма на Саут Мейн и почти се разори, докато спечели на покер една проститутка от сводника й. Обеща й, че ще се раздели с проституцията, ако започне да се съблича и да танцува върху неговите маси. Така едва ли не още първата вечер привлече повече клиентела, отколкото можеше да подслони, та купи още един бар и докара още танцьорки. Открил бе своя ниша на пазара и за две години стана много богат.
Кантората му се помещаваше над един от клубовете в най-престъпната част на Мемфис. Рекламата над входа канеше на „Бира и голи цици“, но зад черните стъкла асортиментът бе значително по-разнообразен.
Карл Лий и Лестър влязоха в клуба „Кафявото бонбонче“ в събота по обяд. Седнаха на бара, поръчаха си бира и се зазяпаха в голите цици.
— Тук ли е Котарака? — попита Карл Лий бармана, когато оня мина покрай тях. Той изсумтя и се върна при мивката си, където продължи да плакне бирените халби. Карл Лий го стрелна с поглед между две глътки бира и полюляванията на танцьорките.
— Още една! — поръча високо Лестър, без да сваля очи от танцьорките.
— Тук ли е Котарака Брустър? — попита безапелационно Карл Лий, когато барманът донесе бирата.
— Кой се интересува?
— Аз.
— Е, и?
— Е, с Котарака сме добри приятели. Бихме се заедно във Виетнам.
— Как те викат?
— Хейли. Карл Лий Хейли. От Мисисипи.
Барманът изчезна и след минута се появи измежду две огледала зад бутилките. Кимна на двамата Хейли, които го последваха през маломерната врата, покрай тоалетната и през друга една заключена врата, а после нагоре по стълбите. Кантората бе тъмна и натруфена. Килимът на пода беше златист, стените — червени, таванът — зелен. Зелен грапав таван. Тънки метални решетки покриваха двата затъмнени прозореца и — като допълнителна предпазна мярка — тежки, прашни завеси във виненочервено висяха от тавана до пода, за да уловят и погълнат всеки слънчев лъч, достатъчно пробивен, за да проникне през стъклописите по прозорците. Малък и мъждив хромов полилей с огледални стъкълца се въртеше бавно в средата на стаята, буквално на сантиметри от главите им.
Двама исполински телохранители в задължителните черни костюми с жилетки освободиха бармана, поканиха Карл Лий и Лестър да седнат и застанаха зад тях.
Братята се любуваха на обстановката.
— Бива си я, а? — рече Лестър. Би Би Кинг напяваше тъжно от невидимо стерео.
Внезапно Котарака влезе през врата, скрита зад бюрото от мрамор и стъкло. Хвърли се към Карл.
— Приятелю! Приятелю! Карл Лий Хейли! — викна той и сграбчи Карл Лий. — Толкова се радвам да те видя, Карл Лий! Толкова се радвам!
Карл Лий се изправи и двамата се прегърнаха.
— Как си, приятелю? — запита Котарака.
— Ами, караме я, ей тъй, караме я. А ти?