Роувърандъм

— Ами момченцето? — попита Роувър.

— Та нали ти сам избяга от него, глупчо, при това чак на луната, ако не се лъжа! — рече Псаматос, преструвайки се на отегчен и изненадан едновременно, но в същото време в проницателното му око грейна закачливо пламъче. — Казах у дома, което и имам предвид. Престани да се пениш и да спориш!

Горкичкият Роувър се пенеше, понеже полагаше неистови усилия да произнесе едно безкрайно учтиво „Господин П-саматос“. Докато накрая успя.

— П-прескъпи ми господин П-псаматос — сърцераздирателно подхвана той. — П-пардон, моля, ала п-престъпление би било да не ви кажа, че го срещнах п-пак; и вече не бива да бягам; п-понеже съм си негов, нали така? Значи трябва да се върна обратно п-при него.

— Бабини деветини! Разбира се, че не бива и не би трябвало! Ти принадлежиш на старата госпожа, дето първа те е взела при себе си, и при нея обратно ще се върнеш ти. Не може просто така да се купуват откраднати вещи, същото важи и за омагьосаните, както вероятно щеше да си чувал, ако знаеше Закона, глупаво малко куче! Майката на мъничкия Две похарчи шест пенса за теб и толкова. Пък и бездруго какво е една среща в сънищата? — въздъхна накрая Псаматос и му смигна.

— Мислех, че някои от сънищата на Лунния човек се сбъдват — пророни тъжно мъничкият Роувър.

— О! Нима! Е, това си е работа на Лунния човек. А моята работа е да ти върна тутакси нормалния размер и да те пратя там, където ти е мястото. Артаксеркс се отдаде на други дейности, тъй че няма защо да се притесняваме повече от него. Ела тук!

Той пое Роувър и размаха огромната си длан над главата му, и фокус-мокус-препаратус — никаква промяна! Повтори жеста, но пак нищо.

Тогава Псаматос се измъкна цял от пясъка и Роувър за пръв път видя, че краката му са като на заек. Вълшебникът започна да тъпче и беснее, да рита пясък във въздуха, да гази мидените черупки и да сумти като разярен мопс; но въпреки това не се случи нищо!

— Работа на водораслест магьосник, цял да се изприщи и брадавици да му избият дано! — започна да кълне той. — Работа на персийски събирач на сливи, в гърне да го туриш и на сладко да го свариш!67 — закрещя той и продължи да сипе ругатни, дордето капна. После седна.

— Е, какво пък! — заключи накрая, вече поохладил страстите. — Човек се учи, докато е жив! Ама тоя Артаксеркс е такава странна птица. Кой да предполага, че ще те запомни посред цялата дандания около сватбата си, че ще похаби най-могъщо заклинание за някакво си куче, при това точно преди медения си месец — като че ли първото не беше повече от достатъчно за едно кутре? Сякаш не е достатъчно да извадиш някой от кожата му.

Е, така или иначе, няма защо да си блъскам главата с въпроса какво да се направи — продължи Псаматос, — Има само една възможност. Трябва да отидеш да го намериш и да го помолиш за прошка. Но помни ми думата! Това няма да го забравя и ще му се пише, докато морето стане дважди по-солено и наполовина по-сухо. Вие двамата се поразходете и се върнете след половин час, когато ще съм в по-добро настроение!