Конспирация Да Винчи
- Автор: Сенклер Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Делчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конспирация Да Винчи». Краткое содержание книги:
Именно това ще се опита да установи младият французин Сет, студент в американски университет, по време на напрегнато и пълно с перипетии разследване, което го води от Флоренция в Париж, минавайки през Рим. Придружавайки Сет в неговото търсене, читателят ще научи много изумителни (и достоверни) факти за свещената история на Париж и Рим, за скритата символика на ренесансовото изкуство, както и за философските, алхимическите и духовните ценности, които го обуславят.
Източник: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9787/konspiracia-da-vinchi-mark-...
— Вижте какво, човек не може да се обожестви, ако не е божествен по самата си природа. Тази сила е потенциал и като всеки потенциал може да се реализира по различни начини — било по бляскав начин, и тогава човек изразява пълния си потенциал, било на ниско равнище, като средство за придобиване на отровните плодове на властта. Методите, свързани с мрачната страна на този потенциал, за съжаление са по-лесни за овладяване, тъй като не изискват продължителна етична подготовка. За сметка на това бляскавата същност на божествената природа е невъзможно да бъде постигната, без предварително да си изпълнен с доброта. Злото е заплашително защото е лесно осъществимо и всеки може да му се поддаде; резултатите, макар отрицателни и разлагащи, се получават и изразяват по-лесно. Нещата са съвсем логични: след като всички хора имат една и съща природа, те разполагат със същата енергия или сила. Последната може да бъде използвана в положителен или отрицателен аспект. Един отрицателно настроен човек, в случай че съумее да разполага с инструмент на властта, свързан с тази сила, би придобил пряк достъп до неосъзнатото у хората. С помощта на този инструмент същият би развил необикновена харизма, която ще му позволи да повлече след себе си тълпите, за да добие абсолютна власт. Това отново ни навежда на мисълта за материалния Граал, който, както вече знаете, е физическа субстанция, улесняваща преобразяването на човека съобразно същинската му природа. Граалът е най-мощният инструмент на властта, съществувал някога на земята. Той притежава свойството да ускори значително преобразяването на хората, но ако се случи да попадне в лоши ръце, той би бил източник на невъобразими нещастия и разрушения.
— Къде се намира той в момента?
— Ние не знаем. Пасьорите търсят Граала за благото на всички, тъй като методът на преобразяване въз основа на личните качества изисква големи усилия.
— А Сивата конгрегация?
— Тя иска да го открие, за да го унищожи напълно и установи окончателно своето влияние. Но не само тя го търси. Орденът на първенството се стреми да сложи ръка върху Граала, за да го ползва като инструмент на властта за покоряване на хората.
Спомних си за Вагнеровия герой Алберих в „Рейнското злато“, който се отказва от любовта, за да придобие пръстена — носител на абсолютната власт. Същата тема е развита във филма „Властелинът на пръстените“. Навсякъде в модерната ни култура се възпроизвежда античната легенда за инструмента на властта.
— Какво представлява Орденът на първенството?
— Организация с изключително отрицателни мотивации, прикрита в структурите на правителствата и църквите, готова на всичко, за да придобие власт над хората, по-специално чрез инструменти на властта като Граала. Търсете я винаги там, където се пролива много кръв и цари нещастието.
Кардиналът затвори двете крила на прозореца и машинално поглади с ръка пурпурния си колан. След което каза:
— Елате, млади приятелю.
Пристъпвайки с тихи и бързи стъпки през апартаментите на Борджа, кардинал Ди Сан Джовани премина през една галерия лапидариум, откъдето влезе в апостолическата библиотека. Вероятно разполагаше с шперц, позволяващ му да отключва всички врати на Ватикана.
Вратите се отваряха една след друга, най-сетне влязохме в неголяма зала, чудесно украсена с фрески от XVI век. В стъклени витрини с месингови рамки бяха изложени прекрасно илюстрирани старопечатни библии. До тях лежеше по-скромна книга, прост папирусов свитък със старинен вид, върху който бяха подредени гръцки букви с неравен шрифт. Кардиналът се обърна към мен и каза:
— Това е „Кодекс Ватиканус“ — най-старият ръкопис на Новия завет. Датира от IV век след Христа.
Със светещи очи кардиналът отвори витрината с уверен и точен жест. След това прелисти страниците на кодекса до определен пасаж. Превеждайки направо от гръцки, той ми прочете последователно откъсите от четирите евангелия, отнасящи се до появите на Христос след разпъването му на кръста, както и пасажи, разказващи за преображението му:
— Чуйте Матей 17-2: „и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.“ Разбирате ли какво означава това? Този пасаж означава, че за Христос не е било необходимо да умре, за да се покаже под сияйната си форма. А сега Лука 24, известният пасаж с учениците в Емаус. Те делят трапезата си с Исус, без да го познаят. „И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала той стана невидим за тях.“
— Какъв е смисълът на този откъс според вас?